Аджария

от Уикипедия, свободната енциклопедия

აჭარის ავტონომიური რესპუბლიკა
(Аджарис Автономюри Республика)

ISO code

GE.AJ

Министър-председател

Леван Варшаломидзе

Площ
- Общо
- % вода

2 900 km²
n/a

Население
- общо (1989)
- Гъстота

392 432
135,32/km²

Етнически състав
(1989)

грузинци: 82,8%
руснаци: 7,7%
арменци: 4,0%
гърци: 1,9%

валута

Лари

Часова зона

UTC +3

Аджария (грузински Аджара) , е автономна република в състава на Грузия. Разположена е в югозападния край на страната, на границата с Турция и на източния бряг на Черно море. В различни времена страната е била известна с името Aджаристан и Aджарска Автономна Съветска Социалистическа Република (Aджарска AССР).

[редактиране] География

Поради своите географски дадености територията на Аджария може да се раздели на две части – приморска и планинска.

Приморската част на Аджария се отличава с характерната за субтропическата зона висока среднегодишна температура (+14,5 градуса, температурата в най-хладния месец януари е +6,5 градуса), обилни валежи (около 2500 мм на година) и много слънчеви дни.

В планиснката част на Аджария влиянието на черноморските течения е отслабено и тук въздуха се отличава с голяма сухост. Средна височина на планинските масиви е 2000—2500 м.

На територията на областта е създаден Кинтришки национален парк, чиято цел е да запази изключителните растителни и животински видове.

Областта има богати и разнообразни полезни изкопаеми — залежи от мед, а на черноморския шелф се разработват нефтени и газови залежи.

[редактиране] История

В античността Аджария е гъсто населена, икономически и културно развит регион в историческа Колхида. По сведения на историци от това време, като Херодот, Страбон и Ксенофонт, в Югозападна Грузия на са били развити на високо равнище металургията, земледелието и животновъдството. На територията на Аджария са се запазили мостове и култови съоръжения, град-крепост от епохата на царица Тамара от (XII век).

Османската империя анексира територията на Аджария през 1614г. и започва процес на ислямизация на местното грузинско население. През 1878г. областта става част от Руската империя. След Първата световна 1918–1920 Аджария е окупирана от турски и британски войски. Краткотрайният военен конфликт от март 1921г. завършва с връщане на областта от Анкара на Грузия, като грузинската страна се задължава да изпълни IV-та точка от Договора за Карс, който предвижда автономия за грузинското мюсюлманско население. Съветския съюз създава през 1921г. Аджарската Автономна Съветска Социалистическа Република, която е част от Грузинската ССР, със значителна автономия, но ограничена от желязната ръка на Сталин.

След разпадането на СССР в Аджария настъпва хаос и от 1991-1993г. в областта се разгаря гражданска война. Следва авторитарното управление на Аслан Абашидзе, при което има масово погазване на човешките права. През своя мандат грузинския президент Едуард Шевернадзе води политика на "затворени очи" спрямо режима на Абащидзе. През май 2004г. в Грузия се провежда "Революцията на розите" и на власт идва Михаил Саакашвили, който сваля проруския авторитарен президен на Аджария Абашидзе. На конференцията на високо равнище наОССЕ в Истанбул през 1999г. бе договорено изтеглянето на руските войски от руската военна база в Батуми. След преговори между Грузия и Русия през юли 2005г. руските войски започват изтеглянето си от базата в Батуми.

[редактиране] Население

В Аджария живеят 376 400 хил. души предимно аджари. Те са етнически грузинци, които говорят на местен диалект на грузинския език. Аджарите приемат християнството през IV век, но по време на османската власт през XVII-XIX век населението е ислямизирано. В областта са запазени множество манастири, а и често в народните празници се наблюдава смесване на християнска и мюсюлманска традиция.

Населението на Аджария е познато главно като грузински мюсюлмани до 1926г., когато след преброяването съветските власти ги обявяват като аджари. По-късно съветската власт ги квалифицира като категория грузинци, без да уточнява тяхната религиозна принадлежност.

След разпадането на Съветския съюз населението на областта с бързи темпове и доброволно приемат християнството, особено младите хора. Интересно е да се отбележи, че към днешна дата на територията на Аджария има само една джамия в столицата Батуми и 14 християнски църкви.

В областта живеят още арменци, евреи, руснаци и абхазци.

[редактиране] Градове

Аджарската столица Батуми – е основната морска врата на Грузия. В града са разположени санаторно-лечебни заведения, създадени още в съветско време. В близките планини се намират и планиски курорти. Други градове в Аджария са: