Български екзархат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Българска екзархия. |
[редактиране] Български Екзархат 1870-1912 г.
http://www.macedoniainfo.com/BULGARIAN-EXARCHATE.jpg
Тази карта представлява границите на Българския Екзархат. Спорът за установяването на българската национална черква продължава 40 г. Започва в 1830 г. и завършва на 28 Февруари 1870 г. когато един турски ферман в Константинопол узаконява възникването му. Най-напред бе поставено изискването на българския народ сам да избира свщениците си, които да са от българска националност. Първите градове, който изразиха това желание бяха Ускуб (Скопие) и Самоков в 1833 г. Обаче Гръцкият патрирахат се съпротивляваше решително на това. Изискването на български свещеници се допълва със собствена литургия и изграждане на училища. Гръцките свещеници в българските епархии често бяха прогонвани със сила. Това се случи в много градове на Тракия, Македония и Мизия. Това са трите съставни части на България. Ферманът на султана обяви следните български епархии: Стара Загора, Русчук, Силистра, Варна, Шумен, Търново, Ловеч, Враца, Видин, София, Кюстендил, Самоков, Ниш, Пирот, Велес, Охрид, Дебър, Скопие, Битоля, Струмица, Неврокоп и Пловдив. По Параграф 2 се разрешава и други епархии да бъдат признати, ако най-малко 2/3 на христианското насление го изисква.Съобразно този параграф на фремана се извършва референдум в Македония под контрола на турските власти и гръцкия патриархат. Този референдум доказа, че голяма част от Македония се включва в Българския екзархат. Като резултат на този референдум Ускуб, Охрид и Битоля се присъединяват към българския екзархат.
Скоро след това се прекъсва процеса на установяване на българските епархии в южна Македония. Причина за това са Априлското въстание 1876 г. и Руско-Турската война 1877-1878.
