Велчова завера
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велчова завера — през 1835г. в Търново и района започва подготовката на въстание, известно като „Велчова завера.“ Георги Мамарчев, руски комендант на Силистра, влиза във връзка с търновските първенци и съзаклятниците формират два центъра — Силистра с ръководители Г. Мамарчев и Васил Хадживълков и Търново, начело с Велчо Атанасов-Джамджията. Привлечени са съмишленици от Горна Оряховица, Дряново, Трявна, Елена, Габрово.
Основната цел на въстанието е образуването на автономно княжество в Добруджа, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи.
Замисълът на организаторите в края на краищата пропада поради издайничество. Главните дейци на заверата са заловени, съдени и обесени, а Мамарчев като руски поданик е заточен на о. Самос, където умира през 1846 г.
