Джордано Бруно

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джордано Бруно италиански философ, астроном и окултист
Роден:	1548 Нола, близо до Неапол, дн. Италия
Починал:	17 февруари 1600 Рим, дн. Италия

Джордано Бруно (Giordano Bruno), известен още като Бруно Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, окултист и математик. На 13-годишна възраст той постъпва в Доминиканския манастир, където става монах. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го заклеймяват като магьосник.

В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри ІІІ, който го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Плантоновата теория) и „Изкуството на паметта“.

Джордано Бруно е роден в Неапол. Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет. Заловен е от римската църква и е предаден за инквизиция. Изгорен е жив на клада.

[редактиране] Основни идеи

За Бруно вселената е безкарайна и в нея има безкарайно много светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:

-метафизична единица - монадата се приема като атом, като най-малкото и неделимо тяло;

-математическа единица - тя се приема като точка;

[редактиране] Основни съчинения

• „Пир върху пепел“
• „За безмерното“

[редактиране] Външни препратки

• Джордано Бруно в Енциклопедия Британика
• Джордано Бруно в about.com