Клинописно писмо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шумерски надписи в монументален архаичен стил, 2600 години преди Христа

Клинописът е едно от най-ранните познати форми на писмено изразяване. Създаден от шумерите приблизително около 3000 години преди Христа (с предшественици достигащи до късното 4то хилядолетие на периода на Урук IVти), клинописът започва като система от пиктографи. През годините, пикторалните репрезентации станали опростени и по-абстрактни.

Клинописът бил записван върху глинени плочки, върху които символи били рисувани с тръстика, наречена стилус.

Шумерския клинопис бил адаптиран към писането на акадски, еламитски, хититски (или лувийски), уриански (или урартски) езици, и бил вдъхновен от староперсийски и угаритски национални азбуки.

[редактиране] История

[редактиране] Междуречие

Писмо пратено от висшия жрец до царя на Лагаш (вероятно Урукагина), информиращо го за смъртта на неговия син в битка, 2400 години преди Христа, открита в Телох.

Най-старите писмени документи, открити на разкопки в древния град Урук (днес град Варка, Ирак), се отнасят към 3300 година преди н. е. Появата на писменност съвпада по време с развитието градовете и съпътстващото пълно преустрояване на обществото. В същото време в Месопотамия се появлява колелото и знанието за сплавите на медта.

Между Тигър и Евфрат се е намирало Шумерското царство, а на изток — царството Елам. В градовете на тези доста урбанизирани господарства живели управляващи, търговци, майстори, а извън градовете — селяни и пастири.

Както търговските, така и адиминистративните контакти на всички тези групи било необходимо да бъдат запечататани в някаква форма. Именно от тази необходимост се появила писменоста.

Първите системи на запис създали шумерите. В Елам, където се използвали дотогава най-различни видове пиктограми, адаптирали клинописа за нуждите на своя език.