Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Лавандула — Уикипедия

Лавандула

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лавандула
Lavandula angustifolia
Класификация
царство:  Растения   Plantae
отдел:  Покритосеменни   Magnoliophyta
клас:  Двусемеделни   Magnoliopsida
разред:    Lamiales
семейство:  Устоцветни   Lamiaceae
род:  Лавандула   Lavandula
Видове

Lavandula angustifolia
Lavandula dentata
Lavandula lanata
Lavandula multifida
Lavandula latifolia
Lavandula stoechas
Lavandula viridis
Lavandula X intermedia

Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устоцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.

Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.

Съдържание

[редактиране] Обща информация

Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.

Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8–1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.

Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.

Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед.

Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.

Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените й изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.

С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.

Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.

[редактиране] Биологична характеристика

[редактиране] Класификация

Насаждение от лавандула
Насаждение от лавандула
Обикновена лавандулаLavandula angustifolia
Обикновена лавандула
Lavandula angustifolia

Лавандулата от семейство Устоцветни (Lamiaceae). В природата се срещат около 30 вида лавандула.

От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:

  • Обикновена, теснолистна лавандула (Lavandula vera), коята обединява видовете L. officinalis, L. angustifolia, L. vulgaris, L. vera;
  • Широколистна лавандула (Lavandula spica), към която се отнасят и вида L. latifolia;
  • Хибридна лавандула — между двата вида (L. hybrida), известна още като тип Lavandin.

[редактиране] Ботаническа характеристика

  • кореновата ситема е силно развита, основната маса е разположена в слоя 0–40 см, но скелетните й корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата.
  • Надземната част на растението е туфа с полусферична форма и доаметър до 60 см при теснолистната лавандула и до 1 м при широколистната и хибридната. Старите разклонения са вдървесинени, а най-младите — тревисти, четириръбести и покрити с власинки.
    • Листата са линейни или линейно-ланцетни, седящи, целокрайни със завита надолу периферия. Те са разположени срещуположно и са покрити с трихоми. Листата на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно
    • Цветовете са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас. Венчето е двуустна фуника — с два дълги дяла на горната устна и с 3 къси дяла на долната. Оцветено е в бяло, бледорозово, виолетово или синьо. Има 4 тичинки. Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната.
    • Цветоносните стъбла на съцветието са едногодишни, дълги 20–40 см (при широколистната лавандула са по-дълги и разклонени), а броят им на едно растение достига до 1000. Широколистната лавандула има по-сбити съцветия.
    • Плодът е едносеменно, сухо, гладко и овално орехче с лъскаво черен цвят. Няма стопанско значение за размножаване на културата, тъй като при такова размножаване е възможно разпадане. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване, чрез резници.

[редактиране] Биологични изисквания

  • Към светлината. Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
  • Към топлината. В процеса на еволюцията и селекцията културата се е приспособила към по-сурови климатични условия и възрастните растения издържат температури до –30 °С. Толератността й към различни топлинни условия я прави подходяща за отглеждане на надморска височина от 0 до 1000 м.
  • Към влагата. Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.
  • Към почвата. Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви и почвите с високи подпочвени води.

[редактиране] Лавандулово масло

  • Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалоол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др.Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %. Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки, че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци.
  • Лавандуловото масло има жълтозелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат.
  • Качествени характеристики българското лавандулово масло (по БДС):
    • Външен вид — лесноподвижна прозрачна течност;
    • Цвят — жълтеникав;
    • Миризма — характерна за цветовете на лавандулата;
    • Съдържание на вода — не се допуска;
    • Специфично тегло — 0,880–0,900
    • Рефракция при 20 °С — 1,46;
    • Поляризация при 100 мм тръба — -1° до -10°;
    • Киселинно число — най-много 1,00;
    • Линалилацетат — най-малко 33 %;
    • Разтворимост в 70% алкохол — 1:10.

[редактиране] Вижте също така

Подправки
Зелени подправки

Ароматна лимнофила · Болдо · Босилек · Виетнамски кориандър · Градински чай · Дафинов лист · Девесил · Джоджен · Див керевиз · Индрише · Исоп · Калоферче · Киселец · Копър · Кориандър · Кресон · Къри · Лавандула · Лазаркиня миризлива · Латинка · Лимонова трева · Магданоз · Майорана · Маточина · Мащерка · Мексикански кориандър · Пелин горчив · Перила · Пореч · Резене · Риган · Розмарин · Седефче · Сибирски лук · Стевия · Сърцелистна хутуйния · Тарос · Тулси · Хеноподий · Целина · Чубрица

Подправки

Ажгон · Аир блатен · Американски лавър · Анасон · Асафетида · Африкански пипер · Бахар · Бял пипер · Бял синап · Ванилия · Галангал · Джинджифил · Женско биле · Звездовиден анасон · Зедоар · Зелен пипер · Индийско орехче · Какао · Канела · Карамфил · Кардамон · Касия · Ким · Кимион · Копър · Кориандър · Кубеба · Куркума · Люта чушка · Маково семе · Манго · Махалебка · Мелегета пипер · Нарово семе · Пащърнак · Посевна челебитка · Розов пипер · Сарсапарила · Сечуански пипер · Сминдух · Сумак · Сусам · Тамаринд · Уасаби · Хвойна · Хрян · Целина · Червен пипер · Черен кардамон · Черен кимион · Черен пипер · Черен синап · Чесън · Шафран

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu