Лавандула
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лавандула | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Lavandula angustifolia
|
||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||
|
Lavandula angustifolia |
Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устоцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.
Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.
Съдържание |
[редактиране] Обща информация
Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.
Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8–1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.
Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.
Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед.
Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.
Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените й изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.
Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.
С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.
Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.
Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.
[редактиране] Биологична характеристика
[редактиране] Класификация
Lavandula angustifolia
Лавандулата от семейство Устоцветни (Lamiaceae). В природата се срещат около 30 вида лавандула.
От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:
- Обикновена, теснолистна лавандула (Lavandula vera), коята обединява видовете L. officinalis, L. angustifolia, L. vulgaris, L. vera;
- Широколистна лавандула (Lavandula spica), към която се отнасят и вида L. latifolia;
- Хибридна лавандула — между двата вида (L. hybrida), известна още като тип Lavandin.
[редактиране] Ботаническа характеристика
- кореновата ситема е силно развита, основната маса е разположена в слоя 0–40 см, но скелетните й корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата.
- Надземната част на растението е туфа с полусферична форма и доаметър до 60 см при теснолистната лавандула и до 1 м при широколистната и хибридната. Старите разклонения са вдървесинени, а най-младите — тревисти, четириръбести и покрити с власинки.
- Листата са линейни или линейно-ланцетни, седящи, целокрайни със завита надолу периферия. Те са разположени срещуположно и са покрити с трихоми. Листата на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно
- Цветовете са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас. Венчето е двуустна фуника — с два дълги дяла на горната устна и с 3 къси дяла на долната. Оцветено е в бяло, бледорозово, виолетово или синьо. Има 4 тичинки. Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната.
- Цветоносните стъбла на съцветието са едногодишни, дълги 20–40 см (при широколистната лавандула са по-дълги и разклонени), а броят им на едно растение достига до 1000. Широколистната лавандула има по-сбити съцветия.
- Плодът е едносеменно, сухо, гладко и овално орехче с лъскаво черен цвят. Няма стопанско значение за размножаване на културата, тъй като при такова размножаване е възможно разпадане. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване, чрез резници.
[редактиране] Биологични изисквания
- Към светлината. Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
- Към топлината. В процеса на еволюцията и селекцията културата се е приспособила към по-сурови климатични условия и възрастните растения издържат температури до –30 °С. Толератността й към различни топлинни условия я прави подходяща за отглеждане на надморска височина от 0 до 1000 м.
- Към влагата. Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.
- Към почвата. Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви и почвите с високи подпочвени води.
[редактиране] Лавандулово масло
- Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалоол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др.Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %. Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки, че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци.
- Лавандуловото масло има жълтозелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат.
- Качествени характеристики българското лавандулово масло (по БДС):
- Външен вид — лесноподвижна прозрачна течност;
- Цвят — жълтеникав;
- Миризма — характерна за цветовете на лавандулата;
- Съдържание на вода — не се допуска;
- Специфично тегло — 0,880–0,900
- Рефракция при 20 °С — 1,46;
- Поляризация при 100 мм тръба — -1° до -10°;
- Киселинно число — най-много 1,00;
- Линалилацетат — най-малко 33 %;
- Разтворимост в 70% алкохол — 1:10.
[редактиране] Вижте също така
| Подправки | |
| Зелени подправки |
Ароматна лимнофила · Болдо · Босилек · Виетнамски кориандър · Градински чай · Дафинов лист · Девесил · Джоджен · Див керевиз · Индрише · Исоп · Калоферче · Киселец · Копър · Кориандър · Кресон · Къри · Лавандула · Лазаркиня миризлива · Латинка · Лимонова трева · Магданоз · Майорана · Маточина · Мащерка · Мексикански кориандър · Пелин горчив · Перила · Пореч · Резене · Риган · Розмарин · Седефче · Сибирски лук · Стевия · Сърцелистна хутуйния · Тарос · Тулси · Хеноподий · Целина · Чубрица |
| Подправки |
Ажгон · Аир блатен · Американски лавър · Анасон · Асафетида · Африкански пипер · Бахар · Бял пипер · Бял синап · Ванилия · Галангал · Джинджифил · Женско биле · Звездовиден анасон · Зедоар · Зелен пипер · Индийско орехче · Какао · Канела · Карамфил · Кардамон · Касия · Ким · Кимион · Копър · Кориандър · Кубеба · Куркума · Люта чушка · Маково семе · Манго · Махалебка · Мелегета пипер · Нарово семе · Пащърнак · Посевна челебитка · Розов пипер · Сарсапарила · Сечуански пипер · Сминдух · Сумак · Сусам · Тамаринд · Уасаби · Хвойна · Хрян · Целина · Червен пипер · Черен кардамон · Черен кимион · Черен пипер · Черен синап · Чесън · Шафран |
