Маргьорит Юрсенар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Маргьорит Юрсенар френска писателка |
|
| Родена: | 8 юни 1903 Брюксел , Белгия |
|---|---|
| Починала: | 17 декември 1987 Бар Харбър, САЩ |
Маргьорит Юрсенар (на френски: Marguerite Yourcenar) е литературния псевдоним на Marguerite Cleenewerck de Crayencour (1903–1987) – френска писателка. Тя е първата жена–член на Френската Академия, където е приета през 1980 г.
[редактиране] Биографични бележки
Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 г. в Брюксел, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в северна Франция, където сам се заема с обучението на ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.
В годните преди Втората световна война Юрсенар пътува почти непрестанно - обикаля Европа, Азия и Африка, трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната (1939 г.) Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията на Юрсенар на английски. Двете се запознават през 1937 и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г. [1]. До края на живота си Юрсенар ще живее в САЩ, а през 1947 година придобива американско гражданство.
[редактиране] Творческа биография
Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема „Le Jardin des chimères“ („Градината на химерите“) през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – анаграма на фамилното ѝ име.
През 1951 тя публикува на френски език своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, Адриан. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син Марк Аврелий, Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към Антиной и философия си.
[редактиране] Книгопис
„Le Jardin des chimères“ (1921, поема)
„Alexis ou le Traité du vain combat“ (1929, роман)
- „Алексий или трактат за напразната борба“
„La Nouvelle Eurydice“ (1931, роман)
„Le Denier du rêve“ (1934, роман)
„La Mort conduit l'Attelage“ (1934)
„Feux“ (1936, поема в проза)
„Nouvelles orientales“ (1939)
- „Източни новели“
„Les Songes et les Sorts“ (1939)
„Le Coup de grâce“ (1939, роман)
„Mémoires d'Hadrien“ (1951, роман)
- „Мемоарите на Адриан“
„Électre ou la Chute des masques“ (1954)
„Qui n'a pas son Minotaure?“ (1963)
„L'Œuvre au noir“ (1968)
- „Творение в черно“
„Chenonceaux“ (....)
„Le labyrinthe du monde I : Souvenirs pieux“ (1974)
- „Лабиринтът на света: Благочестиви спомени“ (мемоари)
„Le labyrinthe du monde II : Archives du Nord“ (1977)
„Mishima ou la vision du vide“, (1981, есе)
„Comme l'eau qui coule“ (1982)
„Le temps, ce grand sculpteur“ (1983)
„Les charités d'Alcippe, poème“ (1984)
„Le labyrinthe du monde III : Quoi ? L'éternité“ (1988)
„D'Hadrien à Zénon : correspondance, 1951-1956“ (2004)
