Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия

România


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Най-голям град Букурещ

Президент Траян Бъсеску

Министър-председател

Кълин Попеску Търичану

Площ
— Общо на 78-мо място
238 391 км²

Население
— Общо (2003)
— Гъстота на 49-мо място
23 698 181
91,3 д/км²

БВП
— Общо (2005)
— на човек на 43-то място
$ 199,2 млрд
$ 8 785

Валута Лея (RON)

Часова зона UTC +2

Независимост от Османската империя 9 май 1877

Национален химн

Deşteaptă-te, române!

Internet TLD ro

Телефонен код +40

Румъния е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад — с Унгария и Сърбия, а на юг — с България. На изток има излаз на Черно море.

[редактиране] История

Основна статия: История на Румъния

Областите на днешна Румъния са обитавани няколко века пр.н.е. от даки и гети. През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян.

Румънците считат, че народът им е възникнал от естественото културно смесване на даките с римските колонисти от времето на император Траян.

През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия. През 16 век те попадат под властта на Отоманската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния.

Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Румъния

Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 члена и Камара на депутатите със 314 члена. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Всеки депутат представлява около 70 000 от жителите на страната, а всеки сенатор – около 160 000 жители. Парламентът има законодателна роля. Членовете на парламента се избират по пропорционалния принцип, с пряко и тайно гласуване. Избирателният праг за партии е 5% от общия брой гласове. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години, като последните са проведени на 28 ноември 2004 г.

Румънският парламент (2006)

Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки 5 години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50%+1 от гласовете на избирателите. Ако този процент не се достигне на първия тур, се провежда втори, в който участват двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове на първия и печели събралият повече гласове. До последните промени в Конституцията на Румъния, въведени през 2003 г., мандатът на президента беше 4 години. В правомощията на президента е да определи кандидат за министър-председател след консултации с политическата партия, която има абсолютно мнозинство в парламента или, ако няма такава, с партиите, представени в парламента. След това министър-председателят на свой ред си избира министри, а съставът на правителството се подлага на одобрение от парламента. Правителството, заедно с президента представлява изпълнителната власт в държавата. Последните избори за президент се състояха на 28 ноември 2004 г. (първи тур), съответно на 12 декември 2004 г. (втори изборен тур).

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и Върховния касационен съд, съвместно със съдилищата и апелативните съдилища.

Конституцията на Румъния, приета през 1991 г. и изменена през 2003 г., се основава на приетата през 1923 конституция на страната и тази на V-тa Френска република.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Румъния

град Сибиу, някогашен Херманщат (нем.: "Herrmannstadt") - средновековния му център

Типична стара дървена църква от района на окръг Марамуреш

Румъния е разделена на 41 окръга и самостоятелна административна единица Букурещ-град.

[редактиране] География

Основна статия: География на Румъния

Голяма част от границата на Румъния със Сърбия и България е формирана от река Дунав. Границата с Република Молдова минава по река Прут.

Планината Карпати, която има надморска височина над 2 500 m, доминира в релефа на Румъния, а най-високият й връх - Молдовяну (рум.: Moldoveanu) се извисява на 2 544 m.

Най-големите градове в Румъния са:

Букурещ - 1 921 751 жители,
Яш - 321 580 жители,
Клуж-Напока – 318 027 жители,
Тимишоара – 317 651 жители,
Констанца – 310 526 жители,
Крайова – 304 142 жители.

[редактиране] Стопанство

Въпреки положителните тенденции на икономическо развитие (растеж на БВП от 2001 година насам - средно 5%), румънската икономика има нужда от по-нататъшни реформи. Бюрокрация, корупция, продължаващи слабости в правосъдието и митнически проблеми забавят навлизането на чуждестранни капитали.

Известен успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.

Икономическите показатели сочат наличието на предпоставки за силен икономически растеж, но това зависи и в голяма степен от международната конюнктура.

Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).

Град Тимишоара може да бъде сочен като пример за икономически “БУМ” в Румъния. Населението му сега е около 350 000 жители, но в следващите 5 години се очаква удвояването му. В края на 2005 г. тук е открит най-големият търговски център (Shopping Mall) в Европа, към града са насочени огромни чуждестранни инвестиции (от Германия, Австрия, Унгария, Италия, САЩ и др.)

Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара – с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.

От 1 юли 2005 г. в Румъния започна смяна на парите, като бяха зачеркнати четири нули от старата парична единица. От август 2005 г., курсът е 3,48 леи = 1 евро. В обръщение са нови банкноти и монети.

От януари 2005 г. в страната е въведена винетна система за всички видове МПС. Винетки могат да се закупят на ГКПП и по бензиностанциите.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Румъния

Основната етническа група в Румъния са румънците, говорещи румънски език - индоевропейски език, произхождащ от латинския. Румънците са 89,5% от населението. В Румъния има значителни малцинствени групи от унгарци, цигани, германци и украинци. Има и българско малцинство.

[редактиране] Култура

[редактиране] Традиционно румънско изкуство

Риза с традиционна бродерия

Традиционната (народна) култура е оказала силно влияние върху изкуството на румънските творци. Животът и обичаите на румънците (народ, занимаващ се предимно със земеделие и скотовъдство) са били дълго предпочитан извор на вдъхновение на румънските писатели. Произведенията на множество румънски композитори са частично повлияни от румънската народна музика.

Композиторът Джордже Енеску, скулпторът Константин Брънкуш и писателят Еуджен Йонеску са може би най-известните румънски творци. Произведенията на Енеску, наречени “Румънски рапсодии” имат в основата си румънската народна музика. Някои от скулптурите на Брънкуш също съдържат елементи от румънското народно изкуство.

[редактиране] Дванадесета среща на франкофонията

Като франкофонска страна с традиции, Румъния ще домакинства през ноември 2006 г., 12-та Sommet de la Francophonie / Среща на франкофонския свят в Букурещ.

[редактиране] Медии и Телевизия

В Румъния има множество национални телевизии, сред които най-популярни са: TVR 1, TVR 2, TVR Cultural, TVR International (държавни), PRO TV, PRO Cinema, Acasa, Antena 1, Antena 3 (Romania), Euforia TV - Antena 4, Prima TV, Realitatea TV, National TV, N24, B1 TV, Telesport, TV Sport, Ocram TV (OTV).

За печатните издания виж: Списък на румънски вестници

Съществуват няколко информационни агенции, сред които най-авторитетни ROMPRES www.rompres.ro (официален сайт) и Mediafax

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Външна политика на Румъния

Основна статия: Външна политика на Румъния Към момента Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със Светия престол, Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт.

[редактиране] Армия

Румъния разполага със: Сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили и Противовъздушна отбрана.

Военна служба: регламентирана със закон № 46/1996 г. Към момента военната служба е задължителна, но се предвижда от 2006 г. това да отпадне и да се премине изцяло към кадрова армия. Продължителността на военната служба е 12 месеца (6 месеца за приетите да учат висше образование)

Възраст на призоваваните да служат в армията : между 19 години (18 по време на война) и 35 години.

Мъже на възраст между 19 и 49 години : 5 952 834 (2004 г.)

Донаборници, призовавани ежегодно: приблизително 167 000.

Военни разходи - в евро: приблизително 1,1 милиарда €

Военни разходи – в процент от БВП: 2.38% (2005 г.)

[редактиране] Телекомуникации

Телекомуникациите в Румъния са един от най-бързо развиващите се сектори. Брой абонати на стационарни телефонни постове:

01.01.1998 г. - 3 375 000
31.12.2000 г. - 3 814 000
31.12.2001 г. – 4 029 000
11.01.2002 г. – 4 174 000
11.01.2003 г. – 4 300 000
30.09.2004 г. – 4 514 000

Брой на ползващите мобилни телефони:

1996 г. – 50 000
1997 г. – 250 000
31.12.2000 г. – 2 019 000
31.12.2001 г. – 4 600 000
31.12.2002 г. – 5 100 000
31.12.2003 г. – 6 900 000
30.09.2004 г. – 9 080 354

(данни на румънското Министерство на комуникациите)

[редактиране] Външни връзки

Министерство на телекомуникациите, на английски език

[редактиране] Галерия

Дворец на културата, Яш	Палат на парламента, Букурещ	Румънския атенеум, Букурещ	Букурещкия университет
Православна катедрала, Клуж-Напока	Католическа църква, Клуж-Напока	Национален театър, Клуж-Напока	Църква в Борзещ