Свобода (философия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Виж за други значения на думата свобода.
Свободата в политическата философия обозначава състоянието, в което индивидите са способни да действат според тяхната собствена воля.
Теченията на политическата философия, които се коренят в индивидуализма и социализма имат различно определяне за свобода: индивидуалистките и либерални концепции за свободата са свързани с идеята за индивидуалната свобода, независима от външен натиск и принуда, социалистическите концепции, от своя страна, се отнасят към свободата като равносилно разпределение на сила, твърдейки, че свобода без равенство се приравнява на господство на най-силните.
Джон Стюарт Мил в своя труд „За свободата“ първи е оценил разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на . В своето произведение „Две концепции върху свободата“, Исак Берлин формално формулира разликата между тези две перспективи като разлика между две различни концепции за свобода: позитивна свобода и негативна свобода. Втората обозначава негативно състояние, в което индивида е предпазен от тирания и случайната проява на авторитет, докато първата имплицира правото на упражняване на граждански права.
Алексис дьо Токвил в своя труд „Демокрацията в Америка“ е първият, който изковава термина мека тирания и взаимна свобода. Също така Мил предлага вникване в идеята за меката тирания и взаимната свобода с неговия принцип за вредата. Като цяло е важно тези концепции да бъдат разбрани, когато се дискутира свободата, понеже те представляват малки части от много по-големия „пъзел“, който е идеята за свободата. Във философски смисъл моралът трябва да замести тиранията във всяка легитимна форма на управление. В противен случай хората ще бъдат оставени в социалната система вкоренени в назадничавостта, безредието и регреса.
[редактиране] Външни препратки
Философия на свободата, анимация по Кен Скуланд
