Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Словакия — Уикипедия

Словакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Slovenská Republika
Знаме на Словакия Герб на Словакия
(знаме) (герб)
Национален девиз: -няма
Местоположение на Словакия
Официален език словашки
Столица Братислава
Най-голям град Братислава
Президент Иван Гаспарович
министър-председател Микулаш Дзуринда
Площ
 — Общо
на 126-то място
49 036 км2
Население
 — Общо (2005)
 — Гъстота
на 110-то място
5 431  363
около 111 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 59-то място
$ 87,32 млрд
$ около 16 041
Валута Словашка крона (SKK)
Часова зона UTC +1
Независимост
 -от Чехословакия

1 януари 1993
Национален химн Nad Tatrou sa blýska
Internet TLD sk
Телефонен код +421

Словакия е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004, Словакия е страна-членка на Европейския Съюз, и НАТО. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския Съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики на Централна и Източна Европа.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Словакия

Вижте също: Великоморавия, Унгария, Австро-Унгария, Чехословакия, Кирил и Методий

Земите на Словакия са заселени със славяни през 5 век сл.Хр. Пра-славянска държава, известна като Княжество Нитра, се оформя през 8 век, и се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 833 достига златния си век с делото на братята Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия. По-късно, последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия заради преориентеране на политиката й от Византия към Германия.

След разпада на Великоморавия през 10 век, през следващите 1000 години земите на Словакия стават част от Кралство Унгария. Заради особенното си икономическо и културно значение, през първите 2 века Словакия запазва известна автономия в рамските на Унгария като Княжество Нитра. Днешният етнически облик на Словакия се оформя още тогава, чрез навлизането на немци, власи и унгарци на словашките земи.

През 1241 г. Словакия попада под удара на монголското нашествие, но се възстановява и бележи културен разцвет през Средновековието. След османското нашествие през 16 век., центърът на Кралство Унгария, се премества към Словакия, и днешна Братислава, позната тогава като Pressburg, Pressporek, Posonium, Posony става за кратко столица на Унгарското кралство през 1536. След изтеглянето на турците от Унгария през 18 век, влиянието на Словакия в унгарската държава отслабва.

По време на Революцията през 1848-1849г., словаците подкрепят Австрийската империя и по специално Хабсбургите, надявайки се това да им спечели независимост от Унгария, но опитите им пропадат. По времето на Австро-Унгария от 1868 до 1918 словашките земи стават жертва на подтисничество под фоrмата на маджаризация.

През 1918, Словакия се обединява с чешките земи Бохемия и Моравия и заедно сформират Чехословакия. По време на хаоса след разпадането на Австро-Унгария, Словакия става за кратко време съветска република.

В периода между двете световни войни страната е част от Чехословакия. През 1938 Мюнхенското споразумение слага край на Чехословакия и Словакия се обособява като отделна държава, начело с кардинал Тисо. Новата държава има формална независимост и е стриктно контролирана от Нацистка Германия. Това не остава без вътрешна съпротива, водеща до Словашкото национално въстание през 1944.

След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сферата на влияние, подписвайки Варшавския пакт през 1945. През 1969, след Пражката пролет, дъжавата става федерация от Чешката и Словашката социалистически републики.

След края на комунизма през 1989, и след Нежната революция, Словакия и Чехия поемат по своят отделен път от 1 януари 1993. През май 2004 Словакия се присъединява към Европейския съюз.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Словакия

Главни политически партии:

Име Ръководител Идеология Резултат на изборите през 2006 г.
Смер Роберт Фицо социалистическа 29,14 %
Словашки християндемократически съюз Микулаш Дзуринда консервативна 18,35 %
Словашка народна партия Ян Слота крайно-дясна 11,73 %
Унгарска коалиция Бела Бугар консервативна 11,68 %
Народна партия Владимир Мечиар консервативна 8,79 %
Християндемократическо движение) Павол Хрушовски консервативна 8,31 %
Комунистическа партия на Словакия крайно-лява 3,88 %
Свободен форум Зузана Мартинакова либерална 3,47 %

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Словакия

В административно отношение Словакия се дели на 8 края:

Край на словашки Административен център
1 Братиславски край Bratislavský kraj Братислава
2 Търнавски край Trnavský kraj Търнава
3 Тренчински край Bratislavský kraj Тренчин
4 Нитрански край Nitriansky kraj Нитра
5 Жилински край Žilinský kraj Жилина
6 Банскобистришки край Banskobystrický kraj Банска Бистрица
7 Прешовски край Prešovský kraj Прешов
8 Кошицки край Košický kraj Кошице

От своя страна каевете се делят на на няколко окръзи (на словашки:okresy) . Общо в цялата страна те наброяват 79.

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Словакия

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Словакия

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Словакия

  • Етнически групи:
    • словаци 85,8%
    • унгарци 9,7%
    • цигани 1,7%
    • чехи 0,8%
    • русини 0,4%
    • уктраинци 0,2%
    • немци 0,1%
    • други 1,3%
  • Религиозна шринадлжност:
    • римокатолици 68,9%
    • лютеранци 10,8%
    • католици униати 4,1%
    • калвинисти 2%
    • православни 0,9%
    • други 0,3%
    • атеисти 13%

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Словакия


[редактиране] Други

  • Комуникации в Словакия
  • Транспорт в Словакия
  • Въоръжени сили на Словакия
  • Външна политика на Словакия

[редактиране] Външни препратки


Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Австрия | Австралия | Белгия | Германия | Гърция | Дания | Исландия | Италия | Ирландия | Испания | Канада | Люксембург | Мексико | Нова Зеландия | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | САЩ | Словакия | Турция | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Чехия | Швейцария | Швеция | Южна Корея | Япония

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu