Созопол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Созопол е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Бургас. Градът е административен център на община Созопол.
| Созопол | |
|---|---|
 42° 25' N, 27° 42' E |
|
| Данни | |
| Област: | Бургас |
| Население: | 7 641 |
| Надм. височина: | 0 м |
| Пощ. код: | 8130 |
| Тел. код: | 0550 |
| МПС код: | А |
| Кмет | |
| Веска Караманова | |
| Адрес на общината | |
|
|
|
Съдържание |
[редактиране] География
Созопол се намира на 35 км южно от Бургас, разположен на малък полуостров. В непосредствена близост са къмпингите „Каваци“, „Златна рибка“ и „Веселие“.
[редактиране] История
Созопол е най-старият град на българското черноморско крайбрежие и е основан през 610 г. пр.н.е., като елинска колония ("полис") от милетски гърци под името Аполония Понтика. Първото селище тук възникнало в края на IV - III хил.пр.н.е. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха.
В созополския залив са открити многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II - I хил. пр. Хр. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.
Градът израстнал преди всичко като търговски и транзитнопристанищен център. Той поддържал активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Търговското му влияние в Тракия се основавало на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.Хр.. Самия град възниква през 610 г. пр. Хр.
Свидетелство за значението на търговията и пристанището е котвата - емблема на града и неизменен знак върху монетите, които Аполония сече още от края на VI в. пр.н.е. Богатият град станал център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричали Аполония Магна (Велика).
През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната стена - разрушена. През IV в. градът отново е в подем и е известен с името Созополис - град на спасението. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на столицата Константинопол, едва в 812 г. при хан Крум - Созопол е включен за кратко в пределите на българската държава. От XVIII - XIX век са запазени църкви и множество старинни къщи създаващи неповторим архитектурен облик на днешен Созопол.
Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. Особен интерес с характерната си архитектура представляват созополските възрожденски къщи.
[редактиране] Религии
Православно християнство
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Созопол е част от Стоте национални туристически обекта - Български туристически съюз: Археологически музей - гр. Созопол - лятно работно време (VІ-ІХ): 8.00-17.00 ч. без почивен ден; зимно работно време (Х-V): 8.00-12.00, има печат. Номер 8, Област Бургас.
На юг от града се намира един от най-големите нудистки плажове в България - къмпингите "Каваците", "Смокиня" и "Веселие", които имат обща плажна ивица. Те са посещавани от известни български музиканти и интелектуалци. Има възможност за летуване с каравана или на бунгала, както и с куче.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
Археологически музей – Созопол
През 1961 г. Светият Синод предоставя сградата на храм “Св. Св. Кирил и Методий” за създаване на музей, в който да се съхраняват и експонират археологическите материали откривани в гр. Созопол и общината. От август 1978 г. за нуждите на музея са предоставени зали и помещения в сградата на Културния дом – Созопол. Музейната структура се развива в две направления:
Археология – V хил.пр.Хр. – ХVІІ в.сл.Хр. Християнско изкуство – ХVІІ – ХІХ век (действа от 1975 г.). През 2003 г., с подкрепата на Община – Созопол и НИМ – София, експозиционната площ и реквизит са обновени. Представени са и нови експонати. Актуализиран е научно-спомагателният апарат – текстови табла, карти, фотоси, схеми и др. Тематично и хронологически експозицията обхваща материалната култура на Созопол и района от V хил.пр.Хр. до ХVІІ в.сл.Хр.
Музеят притежава редица уникати, част от които са достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина.
Художествена галерия – Созопол
Художествената галерия на гр. Созопол е създадена през 1991 г. Помещава се в сградата на “Старото училище” – паметник на културата.
Галерията притежава 287 картини и около 40 скулптури от наши и чужди автори. В експозицията и фондовете се съхраняват и творби, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти.
Представени са живопис и графика – творби от проф. Ал. Мутафов, Яни Хрисопулос, П. Катерков, Елза и Владо Гоеви и др.
Скулптурите са изработени от бронз, мрамор, гранит, габро, шамот и дървопластика.
Къща-музей Александър Мутафов
Започва да действа като къща-музей през 1976 г. Официално е открита за посещения през 1981 г.
Килийно училище с. Росен
Сградата на училището е построена през 1830 г. Реставрирана и открита за посещения през 1981 г.
Архитектурен и археологически резерват – Старинен Созопол
С Постановление на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за град-музей.
Крепостни стени VІ – ХІV век
Територията на средновековния Созопол е оградена с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий – 511 г. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от това защитно съоръжение са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3 – 4 метра.
Параклиси
Средновековните църковни храмове в Созопол са разрушени от османските турци през ХV – ХVІІІ в. Върху техните основи християнското население издига малки параклиси. Те са около 20 на брой, а някои от тях съществуват и до днес: “Св. Атанас”, “Св. Димитър”, “Св. Никола”, “Св. Неделя”, “Св. Марина”, “Исус Христос”, “Възнесение” и др.
Църкви
“Св. Богородица” – паметник на културата под закрила на ЮНЕСКО, строена през ХV в. По архитектурен план представлява трикорабна едноапсидна псевдобазилика. “Св. Св. Кирил и Методий” – дело на даровития български архитект Уста Генчо, е завършена през 1888 г. По архитектурен план представлява еднокорабна едноапсидна постройка с полуцилиндрично засводяване. Днес в Созопол съществуват две действащи църкви:
“Св. Георги” – най-голямата созополска църква, строена в І-та четвърт на ХІХ век. По архитектурен план представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида. “Св. Зосим” – изградена през 1857 г. П о архитектурен план представлява еднокорабна едноапсидна каменна църква. Къщи – паметници на културата
Около 180 жилищни сгради от средата на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в. – паметници на културата, оформят облика на “Старинен Созопол” Като типично българска, градена от камък и дърво, Созополската къща има аналогии с къщи от Старопланинския и Странджанския регион. Запазена е градоустройствената структура и архитектура – “Къща на Мариета Стефанова”, “Къща на Креаноолу”, “Къща на Тодор Загоров”, “Къща на Куртиди. – Тракийски хан”, “Къща на Димитър Ласкаридис” и др.
Архитектурен ансамбъл с. Индже войвода
Комплекс от стари къщи – кр. на ХVІІІ-ХІХ в., изградени в типичен странджански архитектурен стил.
Природен и археологически резерват о-в “Св. Иван”
Островът е поставен под закрила на държавата с постановление, обнародвано в бр. 35 /1965 г на Държавен вестник.
Остров “Св. Иван” е най-големият от петте острова по българския бряг на Черно море – 660 дка. Той е неразделна част от живота на античната Аполония и средновековния Созопол. На него са открити следи от тракийско светилище – преди VІІ в.пр.Хр. и гръцки храм – V в.пр.Хр. (вероятно посветен на Аполон Лечител).
След 330 г. – приемане на християнската религия за равноправна с езическите култове – на острова е построен християнски храм, посветен на “Св. Богородица Калеоса”. През V – VІ в. около църквата възниква манастир, който през ІХ в. се превръща в един от най-активните книжовни центрове по българските земи.
През 1263 г. Михаил Глава Тарханиот построява нова църква, посветена на “Св. Йоан Продром”. Още тогава манастирът е обявен за царски, а в 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира.
Манастирът оцелява и през робството (ХV – ХVІІ век), като остава важно средище на книжовна дейност. Два пъти – 1623 г. и 1629 г. – манастирът е разграбван и опожаряван от казашки пирати. През същата 1629 г. турските власти разрушават манастира, за да не служи за убежище на пирати.
По време на руско-турската война от 1828 – 1829 г. на остров “Св. Иван” е функционирала полева болница към руската армия.
След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от двата християнски храма, библиотеката, царската резиденция и др.
Тракийски крепости в района на Меден рид
Усамотен планински рид, опасващ като дъга полетата и ниските хълмове около Созопол. Още през ХІІІ – ХІІ в.пр.Хр. траките изграждат отбранителна линия, състояща се от крепости по почти всички високи върхове на рида.
Крепост на връх Атия
Изградена е от ломен камък без спойка.
Крепост на връх Бакърлъка
Разположена на най-високия връх – 376 м.н.в. Изградена от ломен камък без спойка – площ около 4 дка.
Крепоста Лободово кале
Изградена от ломен камък без спойка – площ около 1,5 дка.
Крепоста Малкото кале
Изградена от ломен камък без спойка – площ около 4 дка. Единствената крепост на която са проведени редовни археологически разкопки – 1973-1977 г. в рамките на комплексната програма “Странджа – Сакар”.
Тракийски надгробни могили
По височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието са разположени множество могили – следи от погребалните ритуали на траките. В миналото общият им брой е бил около 1500. До днес са оцелели по-малко, като някои от тях са археологически проучени.
Антични некрополи на Аполония
Интересът към старините на Созопол датира още от средата на ХІХ в. Изследователите насочват своите усилия предимно към проучване на некрополите и материалите откривани в тях. Днес по-известните некрополи на античната Аполония Понтика са:
Некропол в “Морската градина”. Некропол в м. “Харманите”. Некропол в м. “Буджака”. Провеждат се частични спасителни археологически разкопки. Некропол в м. “Калфата”. Ежегодно се провеждат редовни археологически разкопки от българо-френски екип.
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Редовни събития
- Празници на изкуствата Аполония 1 септември — 10 септември
- Джулая, нощта на 30 юни срещу 1 юли всяка година
