Теофилакт (охридски архиепископ)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Теофилакт Български (Охридски) блажен отец, архиепископ, богослов |
|
 |
|
| Роден: | ок. 1050 Еврип на о. Евбея, Гърция |
|---|---|
| Починал: | ок. 1107-1119 неизв. |
Теофилакт Български (Охридски) е по рождение грък. Следва може би в Атина и сигурно в Константинопол при прочутия неоплатонист Михаил Псел (Michael Psellоs). Византийският император Михаил VII го назначава за учител на синовете си. Изявява се като писател и началник на Риторската школа. Като съмишленик на Константин Порфирогенет, сина на Михаил Дука, става изглежда неудобен. Императорът му дава му титлата „епископ“ и през есента на 1090 г. (или откъм 1088-90) е ръкоположен за Охридски архиепископ (до 1119 г.) и отдалечен от столицата.
Неговите коментарии и тълкувания на четирите Евангелия, Писмата на ап. Павел и редица библейски книги се смятат за величина на византийската екзегетика и са признати и досега както в Православната църква, така и на Запад. Първите преводи на негови произведения на латински език излизат в печат през 1477 г. в Рим и 1518 г. в Париж (тогава още погрешно приписани на св. Атанасий Велики), а през 1524 г. вече под негово име, в Базел: Theophylactus Bulgarus, In quatuor evangelia enarrationes…). След това следват множество нови издания и преиздания в цяла Европа.[1] В средата на 16 в. професорът от Кьолнския университет Сифанус прави нови латински преводи, считани за най-добрите. Маститите съчинения на Теофилакт Български се издават, превеждат и цитират и до днешен ден. Неговите обширни коментарии на Библията се превеждат рано и на църковнославянски («Благовестник» и «Толкование»), от там на руски език и др. езици.[2] Някои негови произведения са едни от най-важните извори за изучаване на историята на Византия и българския народ през 10 –11 в. Той е автор на писма до приятели и сановници, в които се срещат и неласкави отзиви за българите - "варвари в овчи кожуси". Голямата му заслуга е неговото Пространно житие на Климент Охридски", написано на гръцки и вероятно съставено въз основа на загубен по-късно старобългарски ръкопис, в което той пише еднозначно за българския език и българската етническа принадлежност на славянското население в епархията си.[3]
Неизвестно кога е вписан като български светец. Днес се титулува като блажен отец.
Изображения на Теофилакт като светец се срещат и в изобразителното изкуство: стенопис в главната църква "Св. Георги Зограф" в Зографския манастир на Атон.
Литература
- Encyclopædia Britannica
- В. Н. Златарски, История на българската държава, т. 2, с. 250-252, 263
- Christian Hannick, Theophylakt von Achrida / Theologische Realenzyklopädie, Bd. 33, 371-375
- Byzantinische Fürstenspiegel: Agapetos / Theophylakt von Ochrid /Thomas Magister. Übers., erl., (eingel.) v. Wilhelm Blum, 1981
- Lettres / Theophylacte d'Achrida ; introduction, texte, traduction et notes, by Paul Gautier / Corpus fontium historiae Byzantinae, v. 16/1-2 (Thessalonica: Association de recherches byzantines, 1980-86)
- Alan Harvey, The land and taxation in the reign of Alexios I Komnenos: the evidence of Theophylakt of Ochrid / Revue des Etudes Byzantines 51, 1993
- Александър Милев, Гръцките жития на Климент Охридски (БАН), С. 1966
- Асен Василиев, Български светци…, С. 1987, с. 131-132
[редактиране] Външни връзки
- Васил Златарски. Вътрешното положение в България в края на XI и началото на XII в. във връзка с дейността на Теофилакта Охридски- от История на българската държава през средните векове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)
- Васил Златарски. Защо епископ Теофилакт свикал „свещения синод” в Преспа и кога?
- Теофилакт Български. Тълкувания на евангелията (на руски език)
