Томас Бернхард
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Томас Бернхард австрийски писател |
|
Роден: | 9 февруари 1931 Хеерлен, Холандия |
---|---|
Починал: | 12 февруари 1989 Гмунден, Австрия |
Томас Бернхард (на немски Thomas Bernhard) (* 9 февруари 1931 г. в Хеерлен, Холандия; † 12 февруари 1989 г. в Гмунден; Австрия) е един от най-известните и най-влиятелни австрийски автори. Творчеството му включва стихотворения, разкази, романи и пиеси и до днес продължава да предизвиква силен резонанс при читателите и литературната критика не само в немскоговорящите страни.
Детството си Томас Бернхард прекарва в Южна Бавария близо до Залцбург. Най-важната личност эа него в този период е писателят Йоханес Фроймбихлер (1881 – 1949), негов дядо по майчина линия. Томас Бернхард прекъсва средното си образование в една залцбургска гимназия през 1947 г. и постъпва на обучение в една търговска фирма. На 16-годишна възраст се разболява от туберколоза; в последствие прекарва много време в различни болници, където за първи път се сблъсква със смъртта. По това време се запознава с Хедвиг Ставияничек; връзката им продължава до нейната смърт през 1984 г.
От 1955 г. до 1957 г. Бернхард следва драматургия и актьорско майсторство в Залцбургския Моцартеум; още преди това той взема часове по пеене. След излизането на няколко тома с лирика през 1963 г. той прави пробив в литературата с романа „Мраз”. След това един след друг излизат много романи и разкази: Амрас (1964 г.), Смут (1967 г.), Фабриката за вар (1970 г.), Корекция (1975 г.), Потъналият (1983 г.), Стари майстори (1985 г.) и Загасване(1986 г.).
Бернхард се счита за един от най-големите немско-говорящи драматурзи. От 1970 г. общо 18 негови пиеси са поставени на сцената. Между 1975 г. и 1982 г. излизат пет автобиографични разказа: Причината (1975 г.), Келнерът (1976 г.), Дъхът (1978 г.), Студът (1981 г.) и Дете (1982 г.).
Бернхард е лауреат на най-престижната немска литературна награда Georg-Büchner-Preis (1970 г.) както и на наградите Premio Mondello (1983 г.) и Prix Medicis (1988 г.). Критичното му отношение към обществото и културната сцена, най-вече в Австрия, предизвиква интензивни дискусии и конфликти, като сензационното конфискуване на романа „Дървосеч” през 1984 г.