Уилям Тен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уилям Тен американски писател

Роден:	9 май 1920 Лондон, Великобритания

Уилям Тен е псевдоним, с който подписва научно-фантастичните си произведения писателят Филип Клас. Роден е на 9 май 1920 г. в Лондон, Великобритания, но още преди втория му рожден ден семейството му се премества в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Служил е в армията на САЩ по време на Втората световна война като военен инженер в Европа. След това работи като технически редактор в лаборатория за радари и радио на Военновъздушните сили на САЩ, а след това и за лабораториите "Бел".

От 1945 г. досега той е написал 11 книги и десетки разкази, академични статии и есета. Започнал е да пише още докато е работел в лабораториите "Бел", и в началото на 1950-те читателите на "Галакси Сайънс Фикшън" вече са очаквали с нетърпение броевете, в които са излизали сатиричните му научно-фантастични произведения. The Science Fiction Encyclopedia го описва като "един от много малкото наистина комични представители на жанра, и наистина сатирични автори на фантастични разкази".

Работата му в радарната лаборатория поражда първия му разказ, "Александър Примамката", за радарен лъч, насочен към луната. Разказът е публикуван в майския брой от 1946 г. на "Астоундинг Сайънс Фикшън". Само след месеци лаборатория на Сигнал Корпс успява да улови отразен от Луната радарен лъч, и разказът престава да е фантастичен. Коментарът на автора е: "Беше лош разказ, добър само колкото изобщо да бъде отпечатан. Други в същото списание бяха много по-добри, така че работих наистина сериозно върху втория си разказ. Направих го колкото мога добър." Вторият му разказ, често отпечатваният "Детска игра" (1947 г.) е за юрист, който създава хора с конструкторчето "Сглоби човек" - играчка, предназначена за дете от бъдещето.

Още след първата си публикация Уилям Тен бързо бива признат за един от най-добрите хумористи и сатирици в полето на научната фантастика. Последват я много други - "Венера и седемте пола" (1951), "Долу сред мъртвите" (1954), "Присъдата в аванс" (1956) и "На Венера си имаме равин" (1974). Една от публицистичните му статии, "Г-н Подслушвачът", по-късно е включена в сборника "Best Magazine Articles" (1968). Неговият сборник есета и интервюта "Да танцуваш гол" е номиниран за наградата "Хюго" в категория "Най-добра книга, свързана с жанра" за 2004 г.

Теодор Стърджън обобщава хумористичния поглед на Уилям Тен към живота така:

"Би било твърде общо да се твърди, че всяка научнофантастична сатира, комедия или изобщо опит за интелигиентна и остроумна критичност в жанра е бедна и като правило евтина имитация на сътвореното от този човек от 1940-те насам. Изключително съсредоточеният му и сложен ум понякога е способен да създаде толкова остро насочен и обективен коментар, че жертвата на този късмет остава перманентно излекувана. Възможно е да си струва да се създават две категории за нашия биологичен вид: човечество и Уилям Тен. Всяка от категориите си има свое общество и свои закони. Аз съм го разбрал. И според мен си струва да го разбираш така."

[редактиране] Биография

Филип и Фрума Клас сключват брак през 1957 г, и се преместват през средата на 1960-те в Стейт Колидж, Пенсилвания, където Филип преподава английски език и сравнителна литература в Пен Стейт Юнивърсити в продължение на 24 години. Родена през 1935 г, Фрума Клас е израсла в Ню Йорк Сити. Завършила е Бронкс Хай Скул ъф Сайънс и Бруклин Колидж. Работила е като лабораторен техник, медицински редактор и редактор в издателство "Харпър енд Роу". В Пен Стейт Юнивърсити работи като преподавател по писане, и като редактор към "Пен Стейт Прес".

Когато Филип Клас се пенсионира през [1988]] г., семейсвото се премества в Маунт Лебанон, Пенсилвания, и Фрума Клас започва работа като редактор към Блек Бокс Корпорейшън в Лоурънс, Пенсилвания. Същата година първият й разказ - "Преди дъгата" е публикуван в антологията "Синергия 3". През 1996 г. вторият й разказ, "След дъгата", печели 750 долара награда от конкурса "Писатели на бъдещето", и безплатно пътуване до дванайсетото връчване на Наградите за достижение "Хабърд" в Хюстън. Историята е публикувана в антологията "Писатели на бъдещето", том 12. През 2004 г. тя участва в световния конкурс за есета "Силата на предназначението", спонсорирано от фондацията "Джон Темпълтън". Състезавайки се със 7 000 кандидати от 97 страни, тя печели 25 000 долара награда за есето си "Улици от кал, улици от злато".

Филип Клас е почетен гост на Уърлдкон за 2004 г., и е обявен за Почетен Автор от Асоциацията на американските писатели-фантасти през 1999 г. Предвижда се да бъде Почетен гост - автор на Лоскон 33 в Лос Анджелис (от 24 до 26 ноември 2006 г.)

Повечето от литературните му творби са публикувани под името Уилям Тен, а от публицистичните - под името Филип Клас. Понякога го бъркат с Филип Дж. Клас, популярен борец против митовете за НЛО, роден по горе-долу същото време, и починал на 9 август 2005 г.

Филип и Фрума Клас са членове на Питсбъргския консорциум на ентусиастите по научната фантастика. Дъщеря им Адина живее в Уилксбър, Пенсилвания, и работи като техническа поддръжка.

[редактиране] Библиография

Деца на чудото (1953)
За всички възможни светове (1955)
Човешкият ъгъл (1956)
Присъдата в аванс (1958)
Лампа за Медуза (1968) (публикувана за пръв път в една книга с Играчите на ада от Дейв ван Амам).
За хората и чудовищата (1968) (роман)
Веднъж срещу закона (1968) (антология на криминални произведения, редактирана от Тен и Доналд Е. Уестлейк).
Седемте пола (1968)
Квадратният корен на човека (1968)
Дървената звезда (1968)
Нескромни предложения (2000)
Ето я цивилизацията (2001)
"Да танцуваш гол", непрочистеният Уилям Тен (2004)