Юлия Кръстева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Юлия Кръстева френски философ

Родена:	24 юни 1941 Сливен, България

Юлия Кръстева (Julia Kristeva) е френска изследователка от български произход, работеща в областта на философията, психоанализата, теорията на феминизма, лингвистиката и семиотиката. Работата й заема изключително важно място в постструктуралната мисъл и литературна критика. Тя е също така известна писателка, като част от романите й имат за тема България и Балканите.

[редактиране] Биография

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и от тогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така - що се отнася до кратки статии - понякога и на английски. Във Франция развива научна дейност, работи с Роланд Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за "нейния водач" Филип Солерс. Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет ства през (1974)г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа. Има огромно число научни публикации и книги^[1], много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotiké: recherches pour une sémanalyse“ (1969), „La Révolution du langage poétique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d'amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети.

През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в Байройт (2000 г.) и Софийският университет (31 май 2002 г.). Норвежкото правителство й дава през 2004 г. Холбергова награда („нобелова“ награда за хуманитарни дисциплини), за принос в граничните области между език, култура и литература, както и към теорията на феминизма.

[редактиране] Теория

Феминизъм

Юлия Кръстева прави популярното разделение на трите вида феминизъм, разделение по отношение на идеология и исторически произход, което е широко употребявано днес. Това става в публикацията „Времето на жените“ в „Новите болести на душата“ (1993). С това разделение Кръстева отхвърля първите две вълни и се застъпва за третата. В чест на тази публикация на български се публикува сборник, озаглавен „Времето на жените“ (1997), в който статията е преведена и на български.

[редактиране] Библиография

Теория

Черно слънце. Депресия и меланхолия, С., 1998

Романи

Старецът и вълците
Обладаване, ИК "Хемус", 1998
Убийство във Византия, Сиела, 2005

[редактиране] Критиката за Юлия Кръстева

Миглена Николчина, Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева, 1997
Kelly Oliver, Reading Kristeva. Unraveling the Double-bind. Bloomington, Indiana University Press, 1983
Toril Moi, Тhe Kristeva Reader, Columbia University Press, 1989
John Lechte, Julia Kristeva. London, New York, Routledge, 1990 (Coll. "Critique of the twentieth century")
Inge Suchslan, Julia Kristeva. Zur Einführung. Hamburg 1992
Kelly Oliver, Ethics, Politics and Difference in Julia Kristeva's Writing. New York, Routledge, 1993
Kelly Oliver (ed.), The Portable Kristeva. New York, Columbia University Press, 1997
Kathleen O'Grady (ed.), Julia Kristeva: A Bibliography of Primary and Secondary Sources in French and English, 1966-1996, (?) 1997 (110 стр.) ISBN 0-912632-68-2