Бактрийско-маргиански археологически комплекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Разпространение на бактрийско-маргианската култура

Бактрийско-маргианският археологически комплекс е археологическа култура от бронзовата епоха (22-18 век пр.н.е.) с център средното течение на река Амударя.

Културата е открита през 1976 от Виктор Сарианиди, който я нарича на елинистичните провинции Бактрия и Маргиана. Изследванията му дълго време остават известни главно в Съветския съюз. Работите на Сарианиди започват да се превеждат и издават в чужбина едва през 90-те години.

[редактиране] Характеристики

Разкопките на Сарианиди, започнали в средата на 70-те години, разкриват многобройни монументални конструкции на различни места в региона (Далбарджин, оазиса Дашли, Тохолок 21, Гонур, Келели, Сапели, Джаркутан). Селищата са укрепени с внушителни стени и порти. Открити са и голямо количество други предмети - бронзови инструменти, керамика и бижутерия от полускъпоценни камъни.

През 2001 в Туркменистан е открит печат с геометрични знаци, което поставя въпроса дали бактрийско-маргианската култура е разполагала с писменост. Засега няма твърдо установено мнение дали става дума за пълноценна писменост или за отделни пиктограми. Въпреки това се смята, че символите имат местен произход и се различават от тези в Анатолия, Месопотамия и района на Персийския залив.

Основната част от изследваните обекти са в южната част на Средна Азия - Туркменистан, Северен Афганистан, Южен Узбекистан и Западен Таджикистан. Възможно е културата да е разпространена и на юг в неизследваните от археолози области на Афганистан и Белуджистан. Бактрийско-маргиански предмети (печати и други) са откривани в обекти на Индската цивилизация, в Иранското плато и района на Персийския залив.

С радиовъглеродно датиране възрастта на комплекса е установена между последния век на 3 хилядолетие пр.н.е. и първата четвърт на 2 хилядолетие пр.н.е.

Хората от бактрийско-маргианския комплекс са уседнали и се занимават с поливно земеделие, като отглеждат пшеница и ечемик. Има данни за контакти с номадите от андроновската култура в степите на север.

[редактиране] Индо-иранска хипотеза

Виктор Сарианиди прави предположението, че бактрийско-маргианският комплекс е свързан с индо-иранците, голяма етническа група, отделила се от протоиндоевропейците. Той дори смята, че е открил следи от протозороастрийски предмети и ритуали. В полза на тази хипотеза говори сходството на откритите укрепления с описания от Ведите, както и свидетелствата за наличие на култ към сома.

Други изследователи смятат, че наличните сведения и най-вече липсата на писмени източници са недостатъчни за някаква етническа или лингвистична идентификация на културата. Освен това не е сигруно, че археологическият комплекс е представлявал етническа или езикова цялост.