Брак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бракът в българското право е доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен с цел създаване на семейство при спазване на реда и условията, установени със закон и пораждащи взаимни права и задължения. Неправилно е бракът да се нарича „женитба“, тъй като това е термин (използван предимно в миналото), с който се означава, че мъжът се е сдобил с жена. Правилния термин е „бракосъчетание“.

[редактиране] Форми на брака

В българското семейно право единствена валидна форма е граждански брак, който исторически се противопоставя на църковния. За първи път в България гражданският брак е установен като единствено валиден с Наредба-закон за брака от 27 май 1945 г. Религиозният обред като ритуал за бракосъчетание се допуска, но е без всякакво правно действие. Така нареченият църковен брак е израз на религиозната търпимост и свободатата на вероизповеданията наложени с чл.37, ал.1 от Конституцията на РБ.

В САЩ е признат официално както църковният така и гражданският брак, като е достатъчно младоженците да се оженят единствено или в общината или в църква, за да се обяват за женени.