Вестник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вестници с различен формат (за сравнение - на преден план лист А4)

Вестникът (от „вест“) е първото модерно средство за масова информация, възникнало в подобен на сегашния си вид през ХVІІ век в Европа (в частност - Германия, Италия, Франция, Англия): хартиен носител с поне няколко страници, съдържащ новини, оформени в различен тип статии (строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др.), често придружени с илюстрации и снимки.

Вестниците се превръщат в инструмент за масова информация и оформяне на общественото мнение едва през ХХ век.

Информацията във вестника е по-злободневна от тази в други хартиени издания като списания, годишници и прочие. Но за разлика от електронните медии (радио, телевизия, интернет), тя има специфични ограничения, налагани от времето за подготовка на физическото му тяло.

В България, както навсякъде по света, подялбата на вестниците по периодичност е на ежедневници (около 60 за страната, според Националния статистически институт, сред които: „Дневник“, „24 часа“, „Дневен Труд“, „Сега“, „Стандарт“), седмичници (близо 190 и често с някаква специализация, като икономическия „Капитал“, „Култура“, хумористичния „Стършел“), месечници („Свят и дипломация“) и други.

Първият вестник на български се появява през Възраждането, при това в германския град Лайпциг: „Български орел“ (1846) на Иван Богоров. Други периодични издания от същата епоха са „Цариградски вестник“, „Гайда“, „Българска дневница“, „Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“ и мн. други. Сред първите български журналисти са Любен Каравелов, Петко Славейков, Христо Ботев, Георги Сава Раковски.