Гейша
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гейша (на японски 芸者, в превод човек на изкуството) са традиционни японски артисти, които забавляват чрез различни умения. В региона Кансай след периода на Реставрацията Мейджи, също се използват наименованията гейко (芸妓) и за начинаеща гейша - майко (舞妓). През 18 век и 19 век гейшите са били особено популярни, срещат се и в наши дни, въпреки че броят им е намалял.
[редактиране] История
Първоначално гейшите са били предимно мъже. Докато професионалните куртизанки предлагат сексуално забавление, то гейшите използват уменията си да забавляват, използвайки традиционните японски изкуства - музика, танци и разказване на истории. С времето са се предпочитали артистичните умения на мъжете и жените гейша, вместо на високо поставените куртизанки. Постепенно мъжете гейша (също познати като хокан) изчезват и названието гейша се е използвало само за жена гейша, както се използва и сега. По принцип гейша започва обучението си, докато е съвсем малка. Някои момичета са продавани на гейша къщи, докато са още деца, и започват обучението си в традиционните японски изкуства почти веднага. По време на детството си, понякога начинаещата гейша (майко) работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Най-важното е, че гейшата е актриса, а не куртизанка по масовото схващане!
[редактиране] Гейша в наши дни
Модерната гейша продължава да живее в традиционната гейша къща наричана okiya или hanamachi (в превод град на цветята), най-вече докато трае обучението й, но много от опитните гейши предпочитат да живеят в жилищата си. Младите жени, които искат да станат гейши в наши дни, завършват първо основното си образование, някои дори гимназия или университет. Гейшите все още изучават традиционните японски инструменти - шамисен, шакухачи, както и традиционни песни, класически японски танц, чай церемония, икебана, литература и поезия. Чрез наблюдаване на други гейши и чрез помощта на собственичката на гейша къщата, гейшата се научава да се облича с традиционното облекло кимоно, а също така и как да се държи с клиентите. Киото е градът, в които гейша традициите са все още много силни.

В модерна Япония броят на гейша и майко е много малък. Докато през 1920 г. те са били почти 80 000, сега са около 1 000. Все пак посетителите на Киото все още могат да видят някоя гейша или майко, отиващи на уговорена среща. Гейшите са канени на партита и събирания предимно в чайна къща (茶屋 чайя), или в традиционни японски ресторанти. Тяхното време се измерва с времето, в което изгаря една ароматна пръчица senkōdai (線香代, "една пръчица време").
[редактиране] Гейша и проституцията
Представите за гейшите предлагащи сексуално забавление съществуват най-вече извън Япония в Западния свят. Тези представи се допълват и от японските проститутки, които в желанието си да добият славата на гейшите сред туристите наричат себе си гейша. По принцип гейшата трябва да остане неомъжена (или да се оттегли по време на женитбата).