Георги Иванов (космонавт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Иванов български космонавт

Роден:	2 юли 1940 Ловеч, България

Генерал-майор о.з. Георги Иванов Иванов е първият български космонавт. Истинското му име е Георги Какалов, но месеци преди полета на 10 април 1979 е решено, че той трябва да смени фамилното си име, и днес е известен като Георги Иванов. По-късно е народен представител.

[редактиране] Живот

Роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на електротехник. Родната му къща е в стария кв. Вароша. През 1954 завършва техникум. Постъпва в армията през 1958. Има квалификация на пилот I клас. През 1964 завършва военното училище в Долна Митрополия. През 1984 защитава дисертация като кандидат на физическите науки. Награден е от Тодор Живков с орден "Златна звезда на Герой на Народна република България".

Съпругата му се казва Наталия Русанова. Имат една дъщеря Ани (р. 1967). С втората си съпруга Лидия имат един син - Иван (р.1984). Георги Иванов се занимава със ски, риболов и голф в свободното си време.

[редактиране] Полет в космоса

На 1 март 1978 г., Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос.^[1]

На 10 април 1979 г., в 20 ч и 34 мин. бе изстрелян в орбита около Земята космическият кораб "Союз-33", с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. ^[2]

"Съветският и българският космонавт Николай Рукавишников и Георги Иванов трябваше да летят с кораба "Союз" към станцията "Салют". Но за съжаление, когато до мястото на скачването останаха едва двеста метра, един от двигателите на кораба "Союз" се изключи. За първи път, и като че ли това беше единственият случай, стана толкова тежка авария, която изобщо постави под въпрос завръщането на космонавтите на Земята. Разбира се, скачването беше невъзможно. Ние решавахме, как да спасим екипажа. Трудно е да ви разкажа с думи, какво изживяхме през онази нощ. Въпреки това ние взехме решение да се използват резервният двигател, малкият двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движението към Земята. С невероятни усилия на техническата мисъл и човешката воля екипажът беше спасен. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия стигна до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети. А поведението на космонавтите беше преценено като мъжествено и единствено правилно.» (Спомени на ръководителя на полета – летеца-космонавт Алексей Елисеев, април 2001)

През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута."

[редактиране] След полета

Още с началото на демокрацията Георги Иванов се захваща с бизнес. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си през октомври 1990 с един нает от Якутия самолет. В началото на 1991 взема на лизинг самолет от Югославския музей на авиацията. През 1991 е прекратено италианското участие и се създава авиокомпания „Ер София“. През 1992 година компанията купува 3 самолета АН-12 от руската армия. През 1998 вече разполага с 6 самолета АН-12, 1 - АН-26, 1 - АН-24. Наема на лизинг Ил-76 и АН-124 „Руслан“. Превозва всякакъв вид товари. Има няколко катастрофи на самолети.

Около 1999 се заинтересува от голф игрища. Към началото на 2006 има игрища в Ихтиман и в Сливен. В строеж е игрище в Разград. Планира се строеж на игрище „много близо до София“. Игрищата са собственост на „Ер София“ В спор е с ДАМС, защото те признават Българската голф асоциация (БГА), а не Българската федерация по голф (БФГ).