Го
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Го (още на японски "Иго", на китайски "Вейчи", на корейски "Бадук", на монголски "Дьорвьолч", на виетнамски "Ко-вей", а в Таван се нарича "Гое") е логическа игра създадена приблизително преди 4000 години. Най-старото название на Го е "И" (Yi) и е споменато в речите на Конфуций ("Беседи и съждения"). Исторически са се заформили и други наименования на играта, които представляват всъщност нейни метафори като "дзуо-ин" (кит.) или "дза-ин" (яп.) - "съзерцателно седене в сянка", "лан-ка" (кит.) или ранка (яп.) - "изгнил сап", свързано с известната легенда за дърваря Ванг Чи, който срещнал в планината двама безсмъртни и докато наблюдавал играта им на Го, минало толкова време, че дръжката на брадвата му изгнила; "ван-ю" - "освобождаване от грижи" (trouble forgetter); "вен-ки" - "културната игра" (literary game) и др. Счита се за първата логическа игра, създадена от човека. В наши дни, Го е разпространен по цял свят благодарение на Интернет и се радва на голяма популярност в азиатските страни (предимно Япония, Китай, Северна и Южна Корея).
Играта се характеризира с прости правила и дълбока стратегия. Го изпреварва шахмата със своите безброй варианти на разиграване. Все още няма създадена компютърна програма, която да победи човек на Го. Най-добрите компютърни програми не представляват никаква трудност за повечето играчи, занимавали се по-задълбочено с Го. Числото, указващо броя на възможните варианти в играта е 2 пъти по-дълго от това на предполагаемия брой атоми във вселената.
[редактиране] Основни понятия
Го се играе на различни по размер дъски. За начинаещи играчи се препоръчват малки дъски с размер 9х9 квадратчета, а напредналите, както и професионалистите, играят на 19х19. Фигурите с които се играе представляват сферични камъчета - бели и черни.
[редактиране] Го в България
С популяризирането на Го в България се занимава Българска Го Асоциация (съкратено БГА). БГА е членка на Европейската и Световната Го Федерация.
[редактиране] Външни препратки