Диализа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Диализата е биохимичен метод за разделяне на молекули в разтвор чрез разликите в скоростта на дифузия през полупропусклива мембрана (преграда). Тази преграда позволява по-лесното преминаване на молекулите на разтворителя, отколкото тези на разтвореното вещество.^[1] Устройството, чрез което се провежда диализата, се нарича диализатор.

Първите изследвания върху процеса диализа датират от шейсетте години на деветнадесети век, проведени от английския учен Томас Греъм^[2], който анализира дифузионната способност на различни молекули. Минималното изискване за протичане на обикновена диализа е наличието на концентрационен градиент между два разтвора разделени с полупропусклива мембрана. Кинетичното движение на разтворените вещества ги придвижва през мембраната в посока на по-ниската концентрация. От друга страна, в резултат на разликата в осмотичното налягане, движението на молекулите на разтворителя е в противоположна посока. В зависимост от големината, формата и други свойства, разтворените вещества могат да бъдат задържани. Греъм дава следните наименования:

• „задържан“ разтвор (retentate) — по-концентрираният от двата разтвора;
• „дифузен“ разтвор (diffusate) — по-разредения от двата;
• кристалоиди (crystalloids) – веществата, които в разтвор могат да преминат през полупропускливата преграда, т.е. такива, които обикновено не образуват колоидни разтвори;
• колоиди (colloids) – задържаните от мембраната вещества; разнородни дисперсни системи с размери на частиците на диспергираното вещество между 1 и 100 нанометра.

Английският химик използува водни разтвори на захароза и арабска смола, при които очевидно не се демонстрира висока степен на селективност и разделителна способност поради голямата разлика в молекулните маси. Той обаче разкрива, че диализата е основана на различната степен на дифузия на веществата и ще се развива във времето като разделителен процес.

Феномологичната теория на диализата се основава на първия закон на Фик за дифузия на вещества през мембрана:

където J_i е потокът на дифундиращия i–ти компонент, D_i е коефициент на дифузия, С_i е концентрацията на i–тия компонент, а х е разстоянието по абсцисната ос.

[редактиране] Вижте също

• Хемодиализа

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Речник на научните термини“, Е.Б.Уваров, А. Айзакс, ИК „Петър Берон“, София, 1992
2. ↑ Graham T., Liquid Diffusion applied to Analysis. Proceeding of the Royal Society of London 11 (1861) 243-247