Драган Манчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Драган Манчов български книжовник

Роден:	1824 Батак, днес България
Починал:	16 май 1908 Пловдив, България

Драган Манчов е български възрожденски просветител, книгоиздател и общественик.

Той е роден в Батак през 1824 г. Ученик е на Хаджи Найден^[1] и Йордан Ненов, а след това учителствува в с. Радилово, Батак, Пазарджик, Перущица и Пловдив. От 1862 година се отдава на книгоиздателска дейност. Заедно с Христо Г. Данов Манчов е най-големият български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането. Книжарницата му има клонове в Солун и Свищов.

През 50-годишната си дейност Манчов издава 547 книги, голяма част от които са написани от неговото перо. Учебниците, които издава, се преимуществено за началните класове^[2] и са осъществявали задачата образованието да формира националната идентичност.^[3]

Неговият "Бащин език" е първата книга за нагледно гласно преподаване^[2] и един от най-известните учебници за времето си, претърпява над 40 издания и цели десетилетия е в програмите на българските училища. Манчов отпечатва също църковнопевчески сборници, географски атласи и първата българска енциклопедия "Енциклопедичен речник" с автор Лука Касъров^[4]. Драган Манчов издава първата стихосбирка на Иван Вазов "Пряпорец и гусла" и редактира в. "Стара планина". Има сведения, че той е един от хората, които налагат името "Стара планина", вместо използваното дотогава Балкан^[5].

Участва в Старозагорското въстание - 1875 г., за което е арестуван, а през 1888 г. е репресиран за русофилска дейност^{[източник?]}. Манчов е един от първите разпространители на идеите на големия руски педагог Константин Ушински, чиято книга "Детски свят" Манчов е превел и издал. През 1901 г. Манчов води и кратка обществена активност като кмет на Пловдивската община^[4]^[6].