Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Драгоман — Уикипедия

Драгоман

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Драгоман е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Сливница. Градът е административен център на община Драгоман.

Драгоман
Карта на България, градът е отбелязан

42° 55' 8" N, 22° 55' 54" E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Софийска
Население: 3 611
Надм. височина: 703 м
Пощ. код: 2210
Тел. код: 07172
МПС код: СО
Кмет
Любов Добрева
Адрес на общината


Съдържание

[редактиране] География

Под планина Чепън-част от планинският масив на Стара планина има подземна река.

[редактиране] История

През 1900 г. Драгоман, който е част от община Калотина, има 582 жители. През 1905 г. населението му възлиза на 599 д. През Драгоман е минавал първият римски път на който факт ако бъде обърнато достатъчно внимание бихме могли да научим повече за историята на града и страната ни. Град Драгоман и местността Бурел са все още "terra incognita". Малко се знае за събитията, които са ставали В района през вековете. Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Дрогоил. Почти навсякъде в района се намират парчета от стари тухли, глинени съдове, следи от стари сгради. От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън. В него са се извършвали жертвоприношения за победи във войните, за плодородие и здраве. Светилището е използвано и от славяните, и от прабългарите, а още по-късно и от нашите деди по време на османското робство. Възникването и развитието на Драгоман е свързано с „Виа милитарис" (Военен път) или Траянов път. Целият римски път е маркиран с „милиарни колони", които обозначават разстоянията между отделните градове. Следи от този период има на много места в района, където са открити камъни с латински надписи. При управлението на император Клавдий Драгоман с Пирот и София образуват една стратегия. Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809 е. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци и икономиката е в подем, се създават условия за строежи на крепости и черкви. В община Драгоман черкви от този период са „Св, св. Петър и Павел" 8 с. Беренде, „Св. Николай" — с. Калотина, „Св. Георги" — с. Чепърлянци, Маломаловският и Разбоищкият манастир. Те са ценни не толкова като паметници на черковната архитектура, а по-скоро като живописни шедьоври. Монументалната живопис от XIII и XIV век е съкровищница от живописното наследство на нашия народ. Черквите са изписани от неизвестни майстори на четката, но в палитрата им трепкат всички цветове на природата, които карат творбите им да излъчват земна жизненост. С превземането на София в края на XIV век под османско робство пада и Драгоманският край. За пръв път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от XV век. През 1689 г. и 1735—1745 г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците стават в района около Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода. През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище. Построен е през 1846 г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира „Св. Атанасий Александрийски" е уникална с каменните си релефи. Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878 г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. районът е предаден от руските на българските власти. Съединението на България на 6 септември 1885 г. не намира одобрение както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман. На втори, трети и четвърти ноември сръбската армия овладява височините Три уши и Чуката. На пети, шести и седми ноември се водят решаващите боеве на сливнишката позиция. Три уши и Чепън. На десети ноември българската армия преминава в контранастъпление и превзема Цариброд, Суково и Пирот. На 16 ноември е обявено примирието. Войната трае само две седмици, но узаконява силна и неделима България, донасяйки предпоставки за спокоен и мирен живот.

[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Предприятия

На територията на града съществуват следните предприятия: • “Драгоман – ЕЛ” ЕООД за производство на електромери • “Балкан-Драгоман”- фабрика за текстил неработеща над 10г.

[редактиране] Чуждестранни инвеститори

В началото на 2005 г. в Драгоман отвори врати “ДФ България” – предприятие за производство и преработка на перфорирана ламарина до комплексни модули и готови за монтаж компоненти. То е 100 %-ово дъщерно дружество на Dillinger Fabrik gelochter Bleche GmbH, Германия. Производствените възможности на предприятието обхващат: пресоване, изтегляне, щанцоване, рязане с вибрационни ножици, валцуване, изправяне, огъване, рязане, кантоване, обрязване на израстъци, заваряване (WIG, MIG, MAG, поточково и непрекъснато), галванична повърхностна обработка, прахово покритие. Главната цел на предприятието в гр. Драгоман е да предлага на своите клиенти от Източна Европа висококачествени продукти на изгодни цени. На територията на град Драгоман се изгражда “Цех за крайна обработка, монтаж и опаковка на мебелен обков и други стоки за бита”- “Хилгруп”- с инвеститор - Джузепе Мотта-Италия.

[редактиране] Финанси

На територията на града функционират клонове на ТБ “Биохим” АД и “Банка ДСК” ЕАД. В тях са съсредоточени дейности по разплащане и обслужване на депозити на граждани и фирми. Широко застъпена е кредитната дейност, като се прердлагат различни по срок и видове кредити за граждани и частни земеделски производители.

[редактиране] Обществени институции

Община Драгоман - официален сайт

Дирекция "Социално подпомагане" - община Драгоман

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Туризъм и Забележителности

На територията на града не съществува изградена туристическа инфраструктура. Няма работещи хотели или туристически бази. Предлагат се частни квартири, чийто капацитет е нищожен – до 12 легла. Благодарение на доброволци от Сдружение за дива природа – Балкани има изградено опознавателно мостче, водещо до укритие за наблюдение на птиците, населяващи Драгоманското блато. Любителите на екстремни спортове могат да се качат на парапланер на Чепън, едно от най-подходящите места за този вид спорт. В село Калотина има база за риболов с 8 легла. Туризмът се очертава като една от потенциалните сфери за развитие на общината. Налице е политическа воля на местно ниво за провеждането на ефективна политика, обуславяща развитието на туризма като фактор за устойчиво икономическо и регионално развитие.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Население

Общият брой жители на гр. Драгоман е 3501, от които 1764 са мъже и 1737 са жени.

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

Община Драгоман - Официялен сайт

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu