Древен Египет, библиотека
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Библиотеки в Древен Египет притежавали както храмовете, така и отделни лица. Покритите с писмена папируси били навивани на рула и връзвани с шнур, а понякога и запечатвани; в този вид съществувала йероглифната книга (меджат). Когато отделните свитъци съставяли едно произведение, те били прибирани заедно в кожени калъфи преди да бъдат затворени в глинени или каменни съдове или ковчежета. Имало е цели зали за подреждането на книгите — от „Разказ за Сатни Камесу“ става ясно, че делвите с книги били разполагани в партерните зали. Към храмовете имало специални хранилища — „зала за книги“ се нарича едно от помещенията на храма в Дендера, над чиято врата е издълбана палитра на писар, по стените е изписан каталогът на книгите там. В храма в Едфу, построен по плана на храма в Дендера, е имало подобна зала. Тези писания са най-често списъци (описи на храмовото имущество, листи на свързани с храма личности, предписания за управление на храма), папируси срещу уроки и за прогонване на диви животни, предписания за провеждане около храма на процесии в чест на Хор и т.н. При разкопаване на гробници са били открити и библиотеки с магически и религиозни книги, литературни творби и „научни“ трактати. Тези текстове са били сътворени от писари по поръчка на жреци (жреци-фараони) и отделни лица, те са преписвали за своите клиенти стари текстове или съвременни произведения, към които са ги подтиквали модата, суеверието, религията или добрият вкус.
| Древен Египет |
| История | География | Политическа организация |
| Фараон | Изкуство | Митология | Богове |
| Ежедневие | Лексика |
