Дубай

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Часовниковата кула

Дубай (на арабски :دبيّ) е едно от седемте емирства, съставляващи Обединените арабски емирства, намиращи се на Арабския полуостров. Същото име носи и най-големият град на това емирство. Дубай е управляван от Х.Х. Шейх Мактум бин Рашид Ал Мактум, който е и Министър-председател на федерацията на Обединените арабски емирства. Дубай е второто по големина емирство след Абу Даби, с население от 680 000 жители. То е разположено в Персийския залив, на югозапад от Шаржа и североизток от Абу Даби.

[редактиране] История

Първите сведения за съществуването на града датират от 1799 г. В началото на 18 век Ал Абу Фаласа се заселва в Дубай, който по това време е подчинен на Абу Даби. През 1833 г. династията Ал Мактум завзема града, без да им е била оказана съпротива от населението. От този момент насам Дубай успява да извоюва своята независимост от емирството Абу Даби. През 1835 г. Дубай като част останалите емирства подписва примирие с Великобритания. Дубай остава под закрилата на Обединеното кралство, когато през 1892 г. е подписано допълнително споразумение. Заедно с Абу Даби, Рас Ал Хайм, Шаржа, Ум Ал Куейн, Дубай заема добро стратегическо географско разположение - на пътя за Индия, което ги превръща във важна ключова територия.

Плажът на Дубай

Владетелите на Дубай подпомагат занаятите и търговията. Град Дубай се превръща във важно пристанище за чуждестранните търговци (предимно индийци). До 1930 г. градът е известен с износа си на перли. През 1966 г. Дубай заедно с Катар се обединяват и приемат за своя парична единица рийал. На 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и още пет емирства формират Обединените Арабски Емирства, след оттеглянето на Британия от Персийския залив през 1971 г. През 1973 г. Дубай се присъединява към останалите емирства и приема общата валута ОАЕ дирхам.

[редактиране] Официален език и религия

Официалният език на Дубай е арабския, но се говорят още английски, хинди, урду,малаялам, персийски, пинджаби, тагалски. Ислямът е официалната религия на всичките шест емирства. Голяма част от местното население изповядва суни ислям. Има и малцинства от индуисти, сикхи и християни. В центъра на града се намират храмове на Шива и Кришна. Немюсюлманите в държавата са свободни да изповядват свободно религията си, но нямат право да проповядват публично или да разпространяват религиозни материали. Правителството следва политика на търпимост спрямо чуждите религии и много рядко се намесва в религиозната им дейност. В началото на 2001 г. започва строенето на протестантска и католическа църкви на територията на пристанище Джебел Али. Земята за строежа на църквите е дарена от правителството на Дубай. В края на 2005 г. започва строежът на първата гръцка православна църква.

[редактиране] Икономика

Петролните залежи в Дубай са по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби и сега приходите от тях представляват много малка част от тези на града. Дубай и Дейра се превръщат във важни пристанищни градове за западните държави. Повечето от новите банкови и търговски центрове са построени на пристанището. Още през 80-те и 90-те години на 20. век Дубай се установява като важен търговски център.

Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище (Джебел Али построено през 1970 г. и е най-голямото в света), но също така е и финансов център и се развива бързо в областта на услугите и информационните технологии.

[редактиране] Забележителности

Палмови острови

Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (суки). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейха, Дубайския музей и Джумитра. Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емирските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, също така и луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай. Планира се проектирането и построяването на изкуствени острови, най-големите в света - трите Палмови острови в Джумейра, Джебел Али и Дейра, Остров на света и Дубайска брегова линия, които ще включват вили, магазини и хотели.