Евтимий (български патриарх)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Евтимий Търновски Патриарх на България |
|
 |
|
| Роден: | ок. 1325 Търново, България (?) |
|---|---|
| Починал: | ок. 1403 Бачковски манастир, Османска империя |
Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е привърженик на исихазма и e авторитетна фигура в православния свят.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Св. Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатната фамилия Цамлаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Тедосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.
След това Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лимиос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
[редактиране] Дейност в България
Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий ІІ, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на аскетизма, той преследва ересите и упадък на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
[редактиране] Падането на Търново
През пролетта на 1393 г. синът на султан Баязид, Челеби, стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата на града. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм от към Хисаря.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава такава характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402-1404 г. От това време Търновската патриаршия представа да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на Свети Евтимий Велики — 20 януари.
| Йоаникий ІІ | >>> | патриарх (1375— 1393) | >>> | Кирил I |
