Иван Богоров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Иван Богоров български енциклопедист |
|
| Роден: | ок. 1820 Карлово, дн. България |
|---|---|
| Починал: | 1892 |
Иван Богоров е виден български енциклопедист от Възраждането. По образование е медик, но се занимава и с индустрия, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Учи във Великата школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години учи в Решельовската гимназия в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Стара Загора. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Стара Загора остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.
[редактиране] Чист български език
Иван Богоров е един от най-убедените български езикочистители (пуристи). Той се противопоставя срещу затлачването на езика с чуждици, и особено срещу подмяната на българския език с гръцки, както и срещу вливането на множество руски думи в българския книжовен език. Припомня и запазва редица ценни народни думи. Опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Тази му дейност напълно погрешно се свързва предимно с израза „драсни-пални-клечица“ за "кибрит". Истината е, че "драсни-пални-клечица" не е измислена от Богоров, а от някой подигравател ( Богоров изброява няколко народни думи за "кибрит" и тази не е сред тях). Богоров със своето езиково чистотничество ("пуризъм") се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки преголям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на думообразуване.
Богоров остава неразбран от съвременниците си, но приносът му към българския език все пак бива оценен по-късно от други бележити книжовни дейци. И Иван Вазов през 1919 г. признава:
"Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват - те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега - турям и себе си в това число - грешим против чистотата на езика".
[редактиране] Някои новословици ("неологизми") на Богоров
(Думите дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)
- предимство (вместо руската "преимущество")
- предимствен
- обноски
- съставач (съставител)
- редилник (правилник)
- правилник (автор)
- беляз (герб, картина)
- бивалица (история)
- книговище (библиотека)
- небиваличен (нереален)
- денен (дневен)
- гостилня (хотел)
- застан (станция)
- денник (дневник)
- чакалня
- правачница (фабрика)
- стъкленица (шише, бутилка)
- вестник
- подплата
- часовник (сахат)
- самоток (чучур)
- самовод (чешма)
- четец (читател)
- прочетник (читател)
- пратеник
- многопътен (многократен)
- еднопътен (еднократен)
- самосебен (собствен, специфичен, специален)
- наговор (договор, споразумение)
- крайка (точка в изречение; цел)
- прязпол (профил)
- прѝлич (образец, модел)
- сподялба (причастие)
- биватно (съществително)
- обрезд (характер)
- белезач (художник, рисувач)
- брездеж (чертеж)
- брездач (чертожник)
- лъчитба (химия)
- градство (политика)
- ветреник (газ)
- притурно (прилагателно)
- свърз (съюз)
- свръзка (съюз)
- свръшка (окончание)
- четно име (числително име)
- кланица (касапница)
- плув (кораб)
- самосвет (фотография)
- самосветар (фотограф)
- светонос (фосфор)
- питен, попитен, питатен (въпросителен)
- ставица (определителен член)
- словница (граматика)
- пазухник (джоб)
- лѐкарство (медицина)
- искриник (електричество)
- гледобод (гледна точка)
- чудатен, чюдовен (удивителен)
- забележка
- самоплув (параход)
- провадилня (посолство)
- бод (точка)
- средореч (междуметие)
- вместоиме (местоимение)
- запирка (запетая)
- запиратен (препинателен)
- дватачен (четен; двойнствен)
- почетлив (уважаем)
- тачлив (уважаем)
- тръпен (пасивен, страдателен)
- азство (егоизъм; самоличност; идентичност)
- мини-брод (паспорт)
- пътулка (паспорт, тескере)
- зададка (задача)
- училня (училище)
- училник (учител)
- скъсене (абревиатура, съкращение)
- трикътник (днес: триъгълник, което също е българска дума)
- словник (текст)
- словцѐ (буква)
- вършатен (действителен, деятелен)
- деен
- дейност
- деец
- съдейност
- сторност (стойност)
- отговорник (ответник)
- невидовен (невидим)
- на̀ред (правило)
- самораст (природа)
- разноски (харчове)
- пла̀тен (материален)
- тъкмост (точност)
- презръчница (заведение)
- самоуправа (автономия)
- стопанствен (притежателен)
- народоуправа (демокрация)
- народосбор (парламент)
- преизповед (протест)
- книжатник (секретар)
- писачница (редакция)
- цветило (боя)
- каквина (качество)
- колчавина (количество)
- сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
- цветарник (саксия)
- основник (елемент)
- ставник (елемент)
- въгленик (въглерод)
- водиник (водород)
- кислиник (кислород)
- затривач (убиец)
- опорник (противник)
- обаждатно клонене (изявително наклонение)
- сговарятно клонене (условно наклонение)
- съдник
- селскодомствен (земеделски)
- молач (тъжител, ищец)
- лицевен (персонален)
[редактиране] Примери за употреба на ценни народни думи у Богоров
- бодка; бодки (тур. пара, лат. монета; пари)
- молба
- шатър (вместо турското чадър)
- подпрег ( тур. колан)
- паличе, палерка (кибрит)
- пригода (благо, удобство, удоволствие)
- лих (лош, несгоден; тур. тек, рус. нечетен)
- загуба
- печалба
- верига (тур. синджир)
- почит
- бащиния (отечество)
- мъзда (рус. награда)
- отрив (сапун)
- поревка (ищах, охота; каприз)
- ревне ми са (гр. харесва ми)
- брезая (маска)
- кълка (бут)
- искатен (желателен)
- пряпорец (знаме, байрак, флаг)
- разкол (тур. мегдан, рус. площад)
- челяд (рус. семейство)
- гадка (рус. задача, гр. проблема)
- в(ъ)реден (рус. способен)
- същин (същност)
- брездя (чертая)
- брезда (черта, линия)
- пруст (салон)
- став (член)
- свойщина (характерна черта)
- имовина (рус.имущество)
- честит (рус. щастлив)
- валка (тур. топка)
- цветосвам (тур. боядисвам)
- отсека (рус. решение)
- почак (рус. срок)
- пределям (определям; ограничавам)
- слог (рус. граница)
[редактиране] Творчество
- първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871)
- „Академичен български речник“
- „Упътване за българский език“
- „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“ (1879)
- „Първичка българска граматика“ - първата ни граматика, написана на народен новобългарски език (преиздадена два пъти като "Първичка българска словница")
- „Няколко дена разходка по българските места“ - първият български пътепис
- „Българский орел“ - първият български вестник
- „Цариградски вестник“
- „Журнал за наука, занаяти и търговия“ (Пловдив)
- вестник „Народност“ (Букурещ)
- вестник „Турция“ (Цариград)
- „Книговище за прочитание“ (Пловдив, 1874-1875)
- „Селски лекар“ (Пловдив)
- "Животът ми описан от мене" (1879)
- "Бранилник за българския език и за народна облага" (1880)
