Иван Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Костов български политик
Роден:	23 декември 1949 София, България

Иван Йорданов Костов е български политик, министър-председател на България в 84-то правителство (1997-2001). Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г., а от 2004 - на партията Демократи за силна България (ДСБ). Народен представител е в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и 36-то (1991-1994), 37-то (1994-1997), 38-то (1997), 39-то (2001-2005) и 40-то (от 2005) Обикновено Народно събрание.

Съдържание 1 Биография 2 Семейство 3 Политическа кариера 3.1 Министър-председател на България 3.2 След управлението от 1997-2001 4 Аферата Сапио 5 Дарение от Майкъл Чорни 6 Източници 7 Допълнителна литература 8 Външни препратки

[редактиране] Биография

Иван Йорданов Костов е роден на 23 декември 1949 в София.

През 1974 се дипломира във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днес УНСС) по политикономия, а през 1981 - в Софийския университет "Климент Охридски", специалност "Математическо моделиране на икономическите процеси". Защитава във ВИИ през 1983 дисертация на тема "Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера" за научна степен кандидат на икономическите науки (сега: доктор по икономика).

Преди научната си кариера работи (1974) като началник на плановия отдел в ДСО "Вторични суровини".^[1]

Асистент във ВИИ (днес Университет за национално и световно стопанство) в периода 1974 - 1982. Във Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (преименуван през 1995 на Технически университет, ТУС) постъпва през 1979 като старши асистент в Катедра "Политическа икономия" на Центъра по идеологически дисциплини. Става главен асистент (1981) и доцент (1992) в Катедра "Теория на пазарното стопанство" на Стопанския факултет на ТУС.

Във връзка с назначаването му за старши асистент за Костов са писани доноси, в които е обвинен, че отхвърля икономическите схващания на Тодор Живков. В проверката на доносите, извършена от ръководителя на катедрата проф. Алексиев, се казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“.^[2]

Основни области на научна и преподавателска дейност: политическа икономия, факторен и клъстърен анализ в икономическите изследвания, сравнителни изследвания на икономическото развитие, динамични модели в икономиката. Автор на научни публикации и монографии. До 1989 работи като научен консултант на НИИ по прогнозиране на социално-икономическото развитие на България. Участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и Министерския съвет.

Иван Костов е член на "Интернет общество - България" от 2 март 2001 г.

[редактиране] Семейство

Иван Костов е женен за Елена Костова, с две дъщери:

• Яна Костова
• Мина Костова

и двама внука - Иван и Виктор.

[редактиране] Политическа кариера

Избран е за народен представител в VII Велико народно събрание през 1990 с листата на Съюза на демократичните сили (СДС). Председател е на икономическа комисия. В началото на 1991 става министър на финансите, като един от тримата представители на СДС (заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров), в коалиционното правителство на Димитър Попов. Той остава на този пост и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров. След загубата на изборите през 1994 Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов заема мястото му.

[редактиране] Министър-председател на България

Основна статия: Правителство на България (84)

През 1997, след сериозна икономическа криза, довела до хиперинфлация, коалиционното правителство на Българската социалистическа партия с министър-председател Жан Виденов пада от власт две години преди края на мандата си. На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили - коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България.

Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от кризата икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989, който остава на поста пълен четиригодишен мандат. Правителството на Иван Костов стабилизира финансовата система, въвеждайки финансов режим на валутен борд, провежда мащабна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.

По време на управлението си, правителството многократно търпи обвинения от политическите си опоненти в корупция, клиентелизъм и незаконни приватизационни сделки. Опит за стабилизиране на кабинета е освобождаването на някои министри в края на 1999 г. Извършената мащабна приватизация създава предпоставки за съмнения относно законността на самия процес на приватизация. За момента има само един осъден за приватизацията по време на управлението на Костов - през 2005 бившият вицепремиер и министър на промишлеността Александър Божков получава 2-годишна условна присъда за безстопанственост при приватизирането на цех в село Цалапица през 1998.

Във външната си политика правителството продължава линията за членство в Европейския съюз. През декември 1999 България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999, по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.

По време на неговото управление, в Либия са задържани шест български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца със СПИН. Тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров заявява по БТВ в началото на 2007 г., че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. Започва съдебен процес срещу тях, придобил особена популярност в последвалите години поради издадените смъртни присъди. По повод вече предявените обвинения за заразяване със СПИН към петте сестри и лекаря, в публичното пространство се тиражира фразата на Костов за медиците: "Ами ако са виновни?!".^[3] По-късно Костов и правителството търпят критики, че не е обърнато сериозно внимание в началото на процеса и престъпно са бездействали. Костов не се среща с Муамар Кадафи, въпреки че е изрично призован за това от Надежда Михайлова в докладна записка от края на 1999.^[4] През февруари 2002 Народният съд на Либия прекратява делото за заговор срещу държавата, поради липса на доказателства. През следващите години срещу медиците са започнати нови дела, които довеждат до издаване на смъртни присъди.

По време на своето управление, Костов получава прозвището Командира. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобряват категоричната му политическа позиция по спорни въпроси.

На 2 март 2001 г. по време на среща с представители на световната Интернет общност обявява решение за компютъризация на българските училища с парите, получени от втория GSM-лиценз.^[5] Решението на кабинета му е отменено от министъра на финансите в кабинета Сакскобургготски - Милен Велчев.^[6]

В предизборно гостуване в Шоуто на Слави по bTV през лятото на 2001 година, Костов заявява, че въпреки, че социологическите агенции предвиждат да получи 19% на изборите, той е убеден, че ще бъде победител и ще управлява втори мандат.

[редактиране] След управлението от 1997-2001

На проведените парламентарни избори в България през юни 2001 ОДС получава около 18% от гласовете. Победител е създаденото 2 месеца по-рано Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Иван Костов подава оставка като председател на СДС.

След загубата на изборите, Костов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни изяви и не се изказва от парламентарната трибуна. Най-често тиражираното обяснение за поведението му през период е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ОДС. През 2003 г. в интервю за bTV Костов отрича това и обяснява мълчанието си с умора от 4-годишното управление.^[7] Единственото си публично изказване в този период Костов прави на ХIII Национална конференция на СДС. В него той заявява, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и нарича българите „народ в кавички“.^[8]

През 2004 година Иван Костов напуска СДС поради несъгласие с новото ръководство, начело с Надежда Михайлова и оглавява новосъздадената партия Демократи за силна България.

[редактиране] Аферата Сапио

На 24 март 1992 г. Костов в качеството си на министър на финансите в правителството на СДС писмено разрешава на фондация "Сапио" една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия СДС-депутат от Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки, че разрешението е парафирано като "еднократно, по изключение", фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Бившият парламентарист успява да внесе в България стоки за около 5 милиона долара. ^[9]

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. Главна прокуратура започва предварителна проверка по случая, която завършва на 10 февруари 1993, установявайки, че Костов не е нарушил законите на страната. Тъй като подписът му всъщност не разрешава вноса, защото писмото не е заведено по надлежния ред в Министерството на финансите и липсва син печат от министерството. Самият Иван Костов твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Според него престъплението е в нееднократното използване на разрешението, като още докато той е министър на финансите започва съдебно дело срещу Фондация Сапио, с което имуществото на Фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков емигрира в Съединените щати и регистрира Фондация Сапио зад граница.

През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация "Сапио" е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 долара.

В интервю с Десислава Хаджиева бившият главен прокурор на РБ Иван Татарчев посочва, че е наредил възобновяване на прекратената предварителна проверка по делото Сапио. Той потвърждава, че възложената от него предварителна проверка е завършила с мнение за образуване на следствие срещу Костов. Противно на това мнение главният прокурор не завежда дело, което впоследствие оправдава с изтичащия си мандат (1999). Той посочва оправданията на Костов с митничарите като неморални, защото няма как да не бъде изпълнено нареждане на висшестоящ началник - митниците са на подчинение на Министерството на финансите.^[10]

Според Румен Киров от Националната следствена служба, цитиран от в-к Сега ^[11], давност по делото Сапио е изтекла през 2002 г. Иван Татарчев твърди, че въпросът за давността е спорен, защото предварителната проверка може да се разглежда като наказателно преследване, т.е. да удължи давностния срок (до 2008 г.).^[10][12]

[редактиране] Дарение от Майкъл Чорни

Малко преди парламентарните избори през 2001 г. фондация Демокрация получава $200 000 от кипърска фирма. По-късно Майкъл Чорни твърди, че парите са от него. Първоначално има твърдения, че Чорни е бил изнудван, но по-късно той казва, че е прехвърлил парите за да злепостави Костов.^[13] Костов твърди, че не е знаел чии са парите.^[14] Четири години по-късно от фондацията, позовавайки се на документи от Минстерството на търговията, индустрията и туризма на Кипър, твърдят че Чорни не е бил собственик на фирмата, превела въпросното дарение.^[15]

[редактиране] Източници

• Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

1. ↑ „Технически университет - София. Биографичен алманах. 1945-2005“
2. ↑ Вестник "Труд", 15 април 1997
3. ↑ Бенатова, Миролюба. "Много късно", Вестник "Капитал", 2006-12-22. Източникът е посетен на 2007-03-16
4. ↑ "Иван Костов отписва медсестрите преди 7 г.", Вестник "Стандарт", 2006-12-18. Източникът е посетен на 2007-03-16
5. ↑ "440 средни училища ще бъдат оборудвани с компютърни зали до края на годината", Правителствен бюлетин, 2001-03-02. Източникът е посетен на 2007-03-16
6. ↑ "Финансисите отрязаха компютрите за училищата", Portal.bg, 2001-09-19. Източникът е посетен на 2007-03-16
7. ↑ bTV, "В десетката", 2003-05-10
8. ↑ "Костов: Народът ще дойде при мен", Вестник "Новинар", 2002-03-11. Източникът е посетен на 2007-03-16
9. ↑ „"Сапио" дава $ 1 млн., иска главата на Костов“. lubamanolova.info. Сайтът е посетен на 2007-01-04
10. ↑ ^{10,0 10,1} „Аферата "Сапио" - в очакване на давност“. lubamanolova.info. Сайтът е посетен на 2007-03-16
11. ↑ "Костов вече не може да бъде съден за "Сапио"", Вестник "Сега", 2003-01-09. Източникът е посетен на 2007-03-16
12. ↑ "Юристи спорят за давността на "Сапио"", Вестник "Новинар", 2003-01-10. Източникът е посетен на 2007-03-16
13. ↑ "Чорни призна: Скроих капан на Командира", Вестник "Сега", 2003-10-17. Източникът е посетен на 2007-03-16
14. ↑ „Изхарчихме ги след изборите“ - интервю с Костов за дарението на Чорни, standartnews.com, 18.10.2003
15. ↑ "Фондация "Демокрация": $ 200 000 дарение не са на Чорни", Вестник "Сега", 2004-01-09. Източникът е посетен на 2007-03-16

[редактиране] Допълнителна литература

• Тицин, Найо (2006). „Иван Костов – Отговори“. Сиела. ISBN 978-954-649-917-2.

[редактиране] Външни препратки

• Речи, интервюта и снимки на страницата на Министерски съвет от 2001 г.
• „Никаква отсрочка“ - статия на Иван Костов във в-к „Работническо дело“, бр. 334 от 30.11.1989 г.

Белчо Белчев	>>>	министър на финансите (20 декември 1990— 8 ноември 1991)	>>>	без смяна
без смяна	>>>	министър на финансите (8 ноември 1991— 30 декември 1992)	>>>	Стоян Александров
Филип Димитров	>>>	председател на СДС (29 декември 1994— 26 юни 2001)	>>>	Екатерина Михайлова
Стефан Софиянски	>>>	министър-председател (21 май 1997— 24 юли 2001)	>>>	Симеон Сакскобургготски
Марио Тагарински	>>>	министър на държавната администрация (21 декември 1999— 24 юли 2001)	>>>	Димитър Калчев