Институт за български език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Институтът за български език е звено на Българската академия на науките (БАН), което се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език, отговаря за неговото описание и определя националната езикова политика. В него се разработват речници, граматики, помагала, атласи на българските диалекти и др. Той е най-старият институт на Българската академия на науките. Основан е на 15 май 1942 г., когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН. Състои се от тринайсет секции, три служби, една лаборатория и една група.

Съдържание 1 Секции 2 Служби 3 Лаборатории 4 Групи 5 Външни препратки 5.1 Секции

[редактиране] Секции

• Секция за съвременен български език
• Секция за българска лексикология и лексикография
• Секция за история на българския език
• Секция за българска диалектология
• Секция за българска етимология
• Секция за българска ономастика
• Секция по компютърна лингвистика
• Секция за общо и приложно езикознание
• Секция за лингвокултурология
• Секция за етнолингвистика и лингвостатистика
• Секция за съпоставително изследване на българския език с други езици
• Секция за терминология и терминография
• Секция по теория на превода

[редактиране] Служби

• Служба "Езикови справки и консултации"
• Служба за научна информация и библиотека
• Служба електронен архив на българския език

[редактиране] Лаборатории

• Лаборатория по речева комуникация и фонетика

[редактиране] Групи

• Проблемна група за стандартизация на имената

[редактиране] Външни препратки

• Официална уеб страница на Института за български език

[редактиране] Секции

• Секция по компютърна лингвистика