Каган

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Каган или хаган, хакан, кехан (Qaγan, haγan, haqan, ke-han) е върховен титул на владетелите от Pax Nomadica, засвидетелстван първо при древните монголи - сянбийци и жужани (руран), а впоследствие и при тюрки, уйгури, киргизи, хазари, авари, тюргеши и дори руси. При Махмуд Кашгари (XI в.), неговото значение е предадено като ,,хан на хановете”, т.е. е съответствало на ,,император”. Подобно значение му придава и ал-Хваризми (кр. VIII-ср. IX в.) - ,,вожд на вождовете” (ра’ис ар-руаса) като и едновременно с това превежда ,,хакан” като ,,велик цар на тюрките” (малик турк ал-азам). Аналогични са титулите на иранския ,,шахиншах” (šahin-šah) - ,,цар на царете”, на етиопския монарх - ,,негус” (negus) - ,,цар на царете” и ,,раджати раджаджа” (rajati rajaja) - ,,цар на царете” в индийската титулатура на кушанските владетели.

[редактиране] Литература

• Шервашидзе, И., Фрагмент древнетюркской лексики. Титулатура. – Вопросы языкознания, 1990, 3, с. 83-84.