Кин Дза Дза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Кин Дза Дза“ е съветски филм-антиутопия на режисьора Георгий Данелия и сценариста Реваз Габриадзе от 1986 година.
Съдържание |
[редактиране] Сюжет
Двама съветски граждани - инженерът Владимир Николаевич Машков (чичо Вова) и грузинският студент и клептоман Гедеван Алексидзе (Цигуларя) - срещат странен човек, който зъзне бос на един ъгъл в Москва през зимата и разпитва минаващите за номера на планетата, където е попаднал. Този номер му трябва, за да си изчисли кода за връщане. Връщането щяло да стане с устройство, подобно на калкулатор или дистанционно за телевизор. Това е толкова налудничаво, че чичо Вова натиска произволно копче, за да демонстрира на човека, че всъщност е луд. Но устройството работи, така че Вова и Гедеван моментално попадат на друга планета.
Планетата е Плюк (плювка) от галактиката Кин Дза Дза, под едноличното управление на някой си господин ПЖ. Тя прилича на пустиня, а жителите й - на хора. Те разбират руски, тъй като могат да четат мисли, но техният собствен език е много ограничен и съдържа само няколко думи.
Парадоксът на планетата Плюк е, че цивилизацията там е високотехнологична - могат да пътуват бързо из галактиката, имат по-съвършенни оръжия и прочие, - но е варварска в екологическо, социално и културно отношение.
Населението се дели на две касти: висша (чатлани) и низша (пацаки). Единственният начин да се определи към коя каста принадлежи човек е да се изследва с малък прибор - визатор. Ако на прибора светне зелена лампичка, изследваният е „пацак“, ако е оранжева, той е „чатлан“. Пустинността на планетата е изкуствена - всичката вода е била преработена в горивото за звездолети луц, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо. Героите на филма попадат и на друга планета, където няма вече нито въздух, нито население.
Чичо Вова и Цигуларя се опитват през целия филм да се върнат на Земята, което в крайна сметка след множество приключения се случва.
[редактиране] Кратък чатлано-пацакски речник:
- КЦ - кибритена клечка (най-ценната стока в галактиката Кин Дза Дза);
- цак - звънче за нос, носи се задължително от низшата каста. За неносене на ЦАК ецилопите трансглюкират;
- ецих - сандък за изтърпяване на наказание. Бива два вида - с пирони и без;
- ецилоп - представител на властта;
- пепелац - междузвезден космически кораб с формата на каца. Като лети, издава ръждиво скърцане;
- гравицап - важен детайл от двигателя на пепелаца. Пепелац с гравицап лети из цялата Галактика;
- кю - обществено допустима ругатня;
- ку - всички останали думи.
[редактиране] Любопитни факти
Филмът е сниман с минимален бюджет. Костюмите и реквизитът са били извадени от боклуците на авиационна база. Единствените специално приготвени декори - макети на космическите кораби пепелаци от планетата Плюк - при превоза с железопътния транспорт вместо в пустинята Каракум попадат във Владивосток. След месец и половина издирване, в което се включва и КГБ, са намерени, но снимките започват чак през лятото, когато дневните температури в пустинята са над 60 градуса.
В оригиналния сценарий шишето, което Гедеван носи в сака си, е пълно с ракия и част от приключенията са плод на алкохолното опиянение на героите. Когато снимките са към края си, в СССР започва кампания срещу употребата на алкохол и наказанието за споменаване на ракия е до пет години затвор. Авторите сменят ракията с оцет, част от сцените са заснети отново или премонтирани, но поради липса на време замяната не е пълноценна и отделни сцени във филма са осакатени или въобще изрязани.
Гедеван е една от общо двете роли в киното на Леван Резотович Габриадзе (син на сценариста на „Кин-Дза-Дза“) - през 90-те той емигрира от Русия, живее в Чехия и Франция. Понастоящем е арт-директор и режисьор в рекламна агенция.
Името на пепелаца идва от грузинската дума за пеперуда: „пепела“.
[редактиране] Култура Кин-Дза-Дза
Филмът бързо става култов в зоната на руско-говорящите страни поради разнообразни причини - от неподражаемия изкуствен жаргон (сленг), до аналогиите между съветското общество (и всяко съвременно технологично и бюрократизирано общество) и антиутопичната картина, която изобразява.
