Константин Иречек

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Иречек.

Константин Иречек чешки историк и български политик

Роден:	24 юли 1854 Виена, Австрия
Починал:	10 януари 1918 Виена, Австрия

Константин Йозеф Иречек (на чешки Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик.

Константин Иречек е роден през 1854 г.

Завършва история с докторат в Карловия университет в Прага през 1885 г., където специализира история на славяните. Професор е по всеобща история в Карловия университет (1884-1893 г.) и по история на славянските народи и техните съседи във Виенския университет (1893-1918 г.). Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския народ.

През 1882 г. издава своята първа научна работа - "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870”.

Насърчаван и подпомаган от много българи, между които Марин Дринов, Иречек написва дисертация на тема "История на българите" (Dějiny národa Bulharského), излязла на чешки през 1876 г., на немски през 1876 г. и руски език през 1878 г., претърпява също и няколко български издания (1886 г., 1888 г., 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г.. Над него Иречек работи до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

В периода 1879-1884 г. живее в България. Работи като главен секретар в Министерството на народното просвещение (1879-1881 г.), министър на народното просвещение (1881-1882 г.) и председател на Учебния съвет при министерството, директор на Народната библиотека (1884 г.). Политическата му ориентация е към консервативното течение.

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Издава "Пътувания по България" (1888 г., на бълг. език – 1899 г.), "Княжество България" (1891 г., на бълг. език – 1899 г.), "История на сърбите" (4 т., 1922-1923 г., посмъртно).

Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена. Като знак на особено внимание към неговата личност, селата Иречеково в Област Ямбол и Иречек в Област Добрич носят неговото име.