Мавзолей на Георги Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мавзолеят на Георги Димитров се е намирал в центъра на град София на площад „Княз Александър Батенберг“, между сградите на БНБ и Министерството на отбраната.

Съдържание

1 Проектиране и стрителство
2 Поддръжка и реконструкции
3 Погребване на Георги Димитров и разрушаване на мавзолея
4 Източници

[редактиране] Проектиране и стрителство

След смъртта на Георги Димитров настъпила на 2 юли 1949 в град Москва, от Министерския съвет на НРБ е взето решението за балсамиране на тялото и построяване на мавзолей.

Има леки разминавяния в сведения за това как е протекло проектирането и стрителството. Общото е, че сградата е почти изцяло готова до 10 юли^[1], когато тялото на Георги Димитров е положено официално в нея и че тя е дело е на архитект Георги Овчаров с участието и на арх. Рачо Рибаров.

Според една от историите дават три дни на арх. Георги Овчаров за да направи проект. Той успява в срок и го изготвя в свой стил - с дорийски колони. Проектът обаче не е одобрен от Политбюро на ЦК на БКП и принуждават Георги Овчаров да го опрости дотолкова, че формата на построената сграда е коренно различна от първоначално проектираната. Опростяването се следи от арх. Рачо Рибаров и е прието след одобрение от ръководителя на Строителни войски генерал Иван Винаров. Строителството се ръководи от Георги Натов. За официалната церемония по поставяне тялото на Георги Димитров в мавзолея недовършените колони и цялата горна част на сградата са опаковани с червен плат. ^[2]

Малко по-различен е разказът на сина на арх. Овчаров за същите събития:

„В деня, когато Георги Димитров умира, у дома някъде около 22 ч. идва директорът на Главпроект - арх. Фурнаджиев. Той съобщава на баща ми, че на заседание на Министерския съвет се взело решение да се прави мавзолей. Задачата е възложена на Главпроект, а няколко архитекти трябва да представят проектите си, но това да стане много бързо - до 12 ч. на следващия ден. На импровизирания конкурс одобряват проекта на баща ми. Започва бясно строителство и на шестия ден мавзолеят е почти готов. Точно тогава обаче се случва нещастие - камък пада върху един трудовак и го убива. Ентусиазмът намалява. За погребението не е готов само един корниз, който прикриват с черна драперия... Едва по-късно баща ми и арх. Рибаров довършват корниза и страничните стени.“^[3]

В последствие облицоват фасадата с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с нови плочи от врачански камък.

От двете страни на входа са били поставени бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов (последния първоначално е погребан при изхода на мавзолея, а по-късно тленните му останки са преместени в Софийските централни гробища).

[редактиране] Поддръжка и реконструкции

Мавзолеят е бил оборудван с климатична инсталация поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс - минус половин градус. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите необходими за подържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла и се е спускал надолу, чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение се е превръщал в херметически затворена камера.

През 1974-1975 година е извършена основна реконструкция на мавзолея - разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация.

[редактиране] Погребване на Георги Димитров и разрушаване на мавзолея

На 17 юли 1990 година Министерския съвет взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ. ^[4]

Разрушаването на мавзолеят започва на 21 август 1999 година под ръководството на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Първият взрив е извършен в 14:37 часа, а последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август. ^[1]