Майка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Майчинството е една от основните функции на жената. Когато достигне полова зрялост, жената може да зачене, да износи и да роди дете. Това е единственият засега начин за размножаване и винаги ще бъде единственият естествен. Майка може да бъде и жена, която е осиновила или която е отгледала дете. Много често деца, които са изоставени, не приемат природната си майка, ако тя се появи, тъй като това е близост, формирана с години. Връзката с майката и изобщо с родителите е много особена и различна от всички останали. Смята се за неморално и изобщо нехуманно майка да изостави детето си. В ранна възраст децата зависят особено много от майка си, тъй като тя ги кърми след раждането. Смята се, че това е изключително полезно за бебето, тъй като майчината кърма съдържа специални съставки, които не могат да бъдат набавени чрез заместителни храни. Важен е и допирът между детето и майката, който е приятен и успокояващ и за двамата. Майката също така е отговорна за възпитанието на детето. Очаква се, че заедно с бащата, тя ще играе основна роля във формирането на характера му и представата му за света. Много често в ранните години майката има статут на идол за детето. То й подражава, разчита на нея за защита, забавление, а по-късно и за съвети. В пубертета децата и майките много се карат. Детето разбира, че майка му не е всеможеща и всезнаеща. Започва да се опитва да излезе от контрола й. Тя се опитва да го поучава, за да му спести грешки и болки и да го предпази от беди и неблагополучия. Често има неуспех и за двете страни. По-късно децата започват да разбират майките си, особено когато се сдобият със собствена челяд.