Национално знаме на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.
Съдържание |
[редактиране] Форма, цветове и размери
Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България
- Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.
По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България
-
- Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
- Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
- Цветове:
- бял - със степен на белота не по-малка от 80%,
- зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил
- червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.
Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.
За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са: за бялото - #FFFFFF;
за зеленото - #00966E;
за червеното - #D62612.
[редактиране] Знаме на Българската армия

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120 х 120 см, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, с ресни по трите страни. Цветове - съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена "За храброст" в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали "БА" (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст "За Република България". Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 см и диаметър 4 см, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти.
[редактиране] Военоморско знаме
Военноморският флаг на Република България е с размери 90 х 60 см и с цветовете на националното знаме - бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 см и не по-малко, зелена и червена - по 12 см. В горният ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи.
[редактиране] Гюйс
Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби, като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно, кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург "Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави". За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски "Албум на щандартите и флаговете на чуждестраните държави", издаден през 1912 г.. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст. Безпорно българският гюйс е копиран от руския. При сравнение между двата става ясно, че единствените разлики са в цветовете.
[редактиране] История

[редактиране] Първо и Второ българско царство
Първи данни за българско знаме имаме от времето на Първата българска държава, според които прабългарите използвали за знаме конска опашка. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена подобни на византийските. Няма точни данни за български флаг от времето на Втората българска държава. По времето на османското робство хайдутите и войводите използват зелено знаме с изобразен златен лъв и надпис: Свобода или смърт.
[редактиране] През Възраждането
Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от Българската Легия, основана от Георги Сава Раковски. За първи път знаме, на което цветовете са в днешния порядък е ушито от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война. То е било квадратно с лъв и надпис БЪЛГАРИЯ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.
Знаме на легиите на Георги Сава Раковски |
[редактиране] След Освобождението
След Освобождението, първата българска конституция приета на 16 април 1879 в член 23 определя, че "Българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално"
През 1947 към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.
[редактиране] Използване
Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:
- Народното събрание
- Президентството
- Министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации
- Конституционния съд
- Органите на съдебната власт
- Българската народна банка
- Българската национална телевизия и Българското национално радио
- Общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища
- Входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове
- Пристанищата, железопътните гари и аерогарите
- Българските дипломатически и консулски представителства
Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.
Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.
Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.
[редактиране] Допълнителна литература
- Иван Иванов, „Български бойни знамена и флагове“, Министерство на отбраната, Институт за военна история, Издателство на Министерство на отбраната “Св. Георги Победоносец”, София, 1998
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
- Извадка от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България
- Знамена на България, исторически, институционни, регионални и др., на английски (индекс)
Национални знамена на държавите в Европа |
---|
Национално знаме на: Австрия | Азербайджан | Албания | Андора | Армения | Беларус | Белгия | Босна и Херцеговина | България | Ватикан | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Испания | Република Ирландия | Исландия | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Република Македония | Малта | Молдова | Монако | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | Румъния | Русия | Сан Марино | Сърбия | Словакия | Словения | Турция | Украйна | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Хърватска | Черна гора | Чехия | Швейцария | Швеция |