Операция Барбароса
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Операция Барбароса (на немски Unternehmen Barbarossa) е кодово наименование, избрано от немското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г.
През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Хитлер в директива N21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена Операция Барбароса. Очаквайки съветска агресия, подобно на нападението на СССР срещу Финландия, германският генералн щаб предвижда изпреварващо нападение.Целта на ОКВ е да не се изгуби стратегическата инициатива при един възможен конфликт със СССР. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията минаваща от Архангелск до Волга.
Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г., 79 немски дивизии, подкрепени от румънски и финландски войски, пресичат границата. Три основни групировки - Група армии Север трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии Център трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; Група армии Юг трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие.
Тази най-голяма военна операция в историята се проваля по две основни прични: руските ресурси и издържливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока и по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.
