Памир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Памир е планинска система в Южна Средна Азия, разположена на територията на Таджикистан (Горнобадахшанска автономна област), Киргизстан, Китай и Афганистан.

Памир е свързан с други мощни планински системи в Централна Азия — Хиндукуш, Кун-Луня и Тян-Шан.

Най-високата точка на Памир е връх Исмаил Самани (7495 м). До 1932 г. върхът не е имал име, от 1932 до 1962 г. се е наричал Сталин, от 1962 до 1998 — Комунизъм.

Други значителни върхове са Независимост (7165 м), до юли 2006 — Ленин), Абу Али ибн Сина (Авицена) (6940 м), до юли 2006 — Революция).

Напоследък все по-често районът на Памир е сочен като прародина на българите. Езикът и етногенезисът се свързват с памирската етнолингвистическа общност. Близко до тях са твърденията за Таримската котловина, съседен район в Източен Памир , известен още като Такла Макан.

В Памир има и връх, изкачен за първи път от българи (в рамките на руско-българска експедиция през 1968 г) и наречен в наша чест Шипка (6254 м). Той е вторият по височина връх след Хан Тенгри (6995 м) в Тяншан, чието име има български произход.

[редактиране] Климат

За Памир е характерна дълга и сурова зима и кратко лято.

Върховете целогодишно са покрити със снежна покривка.

[редактиране] География

В Памир има три големи ледници. Тук е и най-дългият ледник извън Полярния кръг - ледникът „Федченко“ - 72 км.

[редактиране] Икономика

Има няколко мини за каменни въглища в западния край, отглеждат се големи стада овце.