Партений Павлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Партений Павлович български книжовник

Роден:	ок. 1695 Силистра, днес България
Починал:	29 април 1760 Сремски Карловци, днес Сърбия

Партений Павлович^[1] е един от значимите български книжовници, предшественици на Паисий Хилендарски. Той е също и черковен и политически деец, радетел за южнославянското възраждане.

Роден е в Силистра, където получава добро образование на гръцки и славянски. По-късно учи в Букурещ и Костур при философа йеромонах Методий Антракитис. В продължение на една година е учител в гр. Рисан, след което става дякон под името Партений. Взема участие в руско-турската война през 1735. От 1737 до края на живота си работи в Сремски Карловци. Голяма историографска и литературна стойност има неговата "Автобиография", останала в ръкопис.

[редактиране] Бележки

↑ Името му може да срещне и като Партений Павлов ("Енциклопедия на българската възрожденска литература", под редакцията на проф. Иван Радев, Изд. "Абагар", Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8)