Пиер Корней
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиер Корней френски драматург |
|
Роден: | 6 юни 1606 Руан, Франция |
---|---|
Починал: | 1 октомври 1684 Париж, Франция |
Пиер Корней (фр. Pierre Corneille) е френски трагик, един от тримата най-велики френски драматурзи през 17 век, заедно с Молиер и Жан Расин. Наричан е основоположник на френската трагедия и пише пиеси близо 40 години. Член е на Френската академия.
Той е син на адвокат и сам е бил член на адвокатската гилдия в Руан. Първоначално учи в йезуитски колеж, а после завършва висше юридическо образование.
Литературната се дейност Корней започнал с лирически стихотворения, после пише комедии. За периода 1629—1644 г. създал осем произведения от комедийния жанр ("Мелита", "Вдовицата или наказаният предател" и др.). Първите му комедии носят нравоописателен характер.
Неговата първа истинска трагедия е Медея със сюжет от старогръцката митология, създадена през 1635 г. След това пише бележитата си драма "Сид". Сюжетът е испански, главният герой е испанският национален герой Родриго, наречен от признателния испански народ "Сид" (от арабски - повелител). Следващата трагедия на Корней е "Хораций" със сюжет от историята на Древен Рим. Тя се представя на парижката сцена през 1640 г. След нея е написал още няколко трагедии с римски сюжет - "Цина", "Смъртта на Помпей", "Серторий", "Софонисба", "Отон" и др.
Последната му пиеса е трагедията Сюрена (1674). След нея се оттегля от сцената и умира в дома си в Париж през 1684 г. Погребан е в църквата Свети Рош.
[редактиране] E-текстове
- Произведения на Pierre Corneille в проекта Гутенберг
- „Le Cid“ на сайта на Проект Гутенберг
- „Polyeucte“ на сайта на Проект Гутенберг
- Cinna (френски)
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Произведения
- Mélite (1629)
- Клитандър (Clitandre) (1630–31)
- la Veuve (1631)
- la Galerie du Palais (1631–32)
- la Place royale (1633–34)
- Комическа илюзия l'Illusion comique (1636)
- Медея (Médée) (1635)
- Сид [le Cid] (1637)
- Хораций (Horace) (1640)
- Cinna (1641)
- Полиевкт (Polyeucte) (1642)
- la Mort de Pompée (1643)
- Le Menteur (1643)
- Родогюн (Rodogune) (1644)
- Ираклий (Héraclius) (1647)
- Дон Санчо Арагонски (Don Sanche d'Aragon) (1650)
- Андромеда (Andromède), (1650)
- Никомед Nicomède, (1651)
- Pertharite, (1651)
- l'Imitation de Jésus-Christ (1656)
- Едип (Oedipe) (1659)
- Trois Discours sur le poème dramatique (1660)
- La Toison d'or (1660)
- Серторий (Sertorius) (1662)
- Othon (1664)
- Agésilas (1666)
- Атила (Attila) (1667)
- Тит и Беренис (Tite et Bérénice) (1670)
- Психея (Psyché) (w/ Molière and Philippe Quinault,1671)
- Сюрена (Suréna) (1674)