Присцилиян
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Присцилиян римски богослов |
|
| Роден: | ок. 340 ев. Gallaecia, Испания |
|---|---|
| Починал: | 385 Трир, Германия |
Присцилиян от Авила (ок. 340-385) е римски богослов, важна фигура в развитието на ранното християнство на Пиринейския п-ов.
Съдържание |
[редактиране] Произход и посвещение
Син на Кай Аврелий, роден в западна Испания, най-вероятно в Ирия Флавия – важно пристанище в римската област Gallaecia (днешна Галисия). Произхожда от семейството на римски сенатор. Около 370 г. заминава да учи в Бурдигала (днешния Бордо) при ректора Delphidius [1] (който по-късно християнизира името си на Елипидий или Елпидий). В този период основава, заедно с учителя си и съпругата му Евкроция (наречена по-късно Агапе), аскетична общност събираща се някъде в покрайнините на града . Предполага се интимната му връзка и с дъщерята на покровителите му - Прокула, въпреки че Свети Йероним споменава като негова любовница т. нар. Гала [2].
Основният му опонент, Itacius от Ossonoba, му приписва тайни магически y астрономически знания като продължител на някакъв си Марк от Мемфис, но съдейки по името явно става дума за александрийския маг от I век, цитиран от Свети Иреней в трактата му протов еретиците: Adversus haereses.
Около 379 се завръща в Галисия и започва апостолската си дейност. Идеите му намират широк обществен отзвук, особено сред жените и народните слоеве от населението [3], заради недоволството от общението на Църквата с Държавата и от корупцията на властниците. Пред бързото разпространение на идеите му Higinius от Corduba изпраща писмо до епископа на Emerita Augusta (столица на диоцеса Hispaniarum, днешна Мерида) - Hidacius. --белонога 18:48, 4 януари 2007 (UTC) Следва текущата испанска версия
[редактиране] Конфликт
При така създадените обстоятелства бива свикан църковния Събор в Caesaraugusta (Сарагоса) през 380 (според някои източници 378 [4]) с идеята да бъде заклеймено присцилиянството. На този събор присъстват двама окситански и десет испански епископа – факт, подсказващ широкото разпространение на аскетичното движение проповядано от Присцилиян, докато отсъствието на основните присцилиански епископи Инстанций и Салвиян възпрепядства произнасянето на окончателна присъда. Според документите епископът на Асторга, Симпозий (отец на Диктиний, който ще наследи поста му) напуска събора на втория ден. Този свещеник ще стане по-късно един от именитите последователи на Присцилиян. Епископ Валерий, домакин на събора, изпълнява препоръката на римския епископ Дамас да бъде избягвана присъда in absentia. Наскоро след събора същите двама прелати ще назначат Присцилиан за епископ на Abula (Авила).
Инстанций и Салвиян пътуват до Emerita Augusta (Мерида (Испания), за да се срещнат с Идаций в опит за разбирателство, но биват нападнати и отблъснати от организираните от местния епископ жители на града.
Този конфликт предизвиква размяната на гневни писма между присцилиянисти и православни. За отбелязване е, че присцилиянството бива разпространено сред всички обществени слоеве, намирайки последователи сред влиятелните семейства във всички испански провинции. В крайна сметка писмото на Идаций до Амброзий, епископ на Mediolanum (Милано), където е разположен императорският двор, убеждава императора Грациян да осъди и отстрани от църковна служба Присцилиян и последователите му. --белонога 18:47, 4 януари 2007 (UTC) Превод от текущата испанска версия.
[редактиране] Митарства
През 382 г. самият Присцилиян решава да посети Рим за да се защити, но римският прелат Дамас, (негов земляк - галисиец, зает със собственото си издигане като първия официален Папа), отказва да го приеме под предлог, че няма власт да отмени императорския рескрипт. Това го принуждава да иде до Милано и възползвайки се от отсъствието на Грациян Младши да потърси съдействието на императорския magíster officiorum, за да анулира декрета срещу него.
Връща се в Испания, утвърждавайки делото си и авторитета на групата си последователи, постигайки междудругото Итаций да бъде обвинен като разколник на Църквата. Така проконсулът Волвенций нарежда задържането на опонента му, който бива изселен в Civitas Treverorum (Трир), под покровителството на епископ Брито (Britto).
През 383 г. Магнус Климент Максимус - испанец като него и гувернатор на Британия, напада Галия начело на 130.000 войска и тръгва след Грациян Младши настигайки го в горите на Lugdunum (Lyon), където го и убива. Легионите му го провъзгласяват новия imperator на Запада, макар това да не е по вкуса на Теодосий- императора на Източната империя. Това го принуждава да търси подкрепа от Рим, зает с интриги за намиране на основания за оглавяване на вселенската Църква във времена, в които християнството е раздирано от противоречия: арианство, буквализъм, бибионитство, патрипасиянство, новицианство, николаитство, офитство, манихейство, хомунционитство и пр. --белонога 19:32, 4 януари 2007 (UTC)
[редактиране] Идеи
Специално внимание при изучаването на Светите Писания отдавал на символичната им интерпретация и преодоляването на буквализма. Поучавал за ползата от повсеместното им изучаване, за домашните църкви и общонародни чествания на християнските празници по събори, а не само в храмовете, както и за ролята на жената в църковното служение. Вярвал в универсалността на просветлението на всеки вярващ чрез Светия Дух и проподявдал въздържание, приканвайки църковните служители към аскетичен начин на живот. Бил е обвинен в манихейство, гностицизъм а, по-късно, и в отхвърляне на мистерията на Божието Триединство. Въпреки осъждането на учението му като еретическо от Сарагоския събор през 380 г., е ръкоположен за епископ на Авела (днешна Авила) още през същата година. През следващата, обаче, е принуден да се яви пред съда в Трир, който след разгорещени политически и идейни спорове, утвърждава присъдата му в присъствието на император Магнус Климент Максим.
През 385г. Присцилиян, заедно със съратника си поетът Латрониан, и най-малко петима от учениците им (сред които две жени - Евкроция и Урбика, осъдени за непристойно държание и участие в оргиите на учителя си), стават първите екзекутирани в историята на християнството еретици. Присъдата е изпълнена в Трир, но тялото на Присцилиян е отнесено обратно в Испания и погребано в Галисия. Там той е почитан като мъченик и гробът му се превръща в светиня и център на поклонение.
Най-малко един авторитет по темата, професор Хенри Чадуик от Оксфордския университет, твърди, че светилището в Сантяго де Компостела е всъщност гроба на Присцилиян, но католическата църква забранява изследването на мощите и удостоверяването по научен път дали принадлежат на Св. Яков (както твърди късната католическа традиция) или на Присцилиян, според старата местна народна легенда.
Създаденото от Присцилиян учение бързо се разпространява из Иберия, като се установява най-здраво в Галисия, която се превръща в негов център. С времето популярността му преминава и отвъд Пиринеите, като става господстваща форма на християнство в Аквитания (Окситания) и, по мнението на някои съвременни историци, способства за възникване на албигойството (катарството) в по-късни времена (XII век). --белонога 22:05, 25 ноември 2006 (UTC)
