Провадия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Провадия е град в Североизточна България. Той се намира във Област Варна и е в близост до град Девня. Градът е втори по големина в областта след Варна и е административен център на община Провадия.
| Провадия | |
|---|---|
 43° 11' N, 27° 26' E |
|
| Данни | |
| Област: | Варна |
| Население: | 16 718 |
| Надм. височина: | 56 м |
| Пощ. код: | 9200 |
| Тел. код: | 0518 |
| МПС код: | В |
| Кмет | |
| Марин Георгиев | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр. Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на ХІ в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.
През 1388 г. след продължителна обсада Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.
[редактиране] Религии
Провадия е град с много вероизповедания. За разлика от другите малки градове в района, където повечето са православни в Провадия има много протестански общности. Най-старата от тях е Евангелска петдесятна църква, също така и няколко подразделения на Обединена Божия Църква. Православният храм "Св. Благовещение" е известен с пищната си украса. Посещава се предимно по празници. На Цветница в Провадия се устройват тържества, тогава се провежда ежегодният пролетен панаир. В центъра на града се издига 300 годишна джамия Тусун Бей, предстои възтановяване на някои стари мюсюлмански светилища в града.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Училище за гайдари и други инструменти, както и песен.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
Крепоста се намира над Провадия – крепостта са използва от ІV в. до началото на VІІ в. след това близо век не функционира, обитаването и започва от ХІ в. Византийците я наричат Проват, българите Овеч, а турците Таш Хисар. Крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър ІІ. През 1366 г. тук са затворени трима знатни рицари начело с маршала на Бургундия за които е платен откуп 2400 златни перпера. През 1388 г. крепостта е завладяна от турците. През 1409 г. в резултат на въстание за кратко пак е българска твърдина за около три години. Крепостта се използва до края на ХVІІ в след което окончателно е изоставена.Над съвременния български град Провадия на планинско плато, оградено от всички страни със скали, в късноантичната епоха е издигната солидна крепост. Тя получила доста прозаичното име Проватон, което на гръцки означава "Овча крепост". Българите на Аспарух възприели направения вече от славяните буквален превод на името и във всички български документи тя се среща като Овеч. Иначе съвременният град също нямаше да се нарича точно така. От крепост убежище, Овеч бързо се превръща в голямо селище с постоянно население. То е споменавано като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града естествено е разположен и солиден военен гарнизон. Какви са причините за необичайния възход на Овеч? Той е близо до първите две столици на държавата ни - Плиска и Преслав, а столиците и в онази епоха са "засмуквали" население, както и днес. Но което е още по-важно - Овеч е само на трийсетина километра от Варна. Тази именно геостратегическата позиция е причината владетелите да изградят крепостта и да стимулират развитието на Овеч. Варна става българска още в 681 г., но държавните мъже и в Плиска, и в Преслав, а и във Велико Търново си дават сметка, че трудно ще я удържат при десант на византийския флот. Византия разполага с най-малко 2000 кораба в Черно море, а България с нито един. Варна не би могла да издържи атака на 30-40 000 византийски бойци. И действително византийците често превземат и притежават Варна, дори когато сухоземната граница минава по билата на Странджа Сакар и Родопите. Чак до Великден 1202 г., когато българите при цар Калоян владеят почти цяла Тракия, Варна остава във владение на византийците. На българските управници им е било ясно, че през Варна, заобикаляйки естествената ни защитна линия Стара планина, византийската армия бързо може да се придвижи до Плиска и Преслав (на 80-100 км. от Варна) или до Търново (200 км), по сравнително равен терен. Ето защо българите изграждат и поддържат Овеч. Крупният му гарнизон не може да бъде оставен в тила на една настъпваща към столиците ни византийска армия. А обсадата на такава крепост е била безнадеждна работа. Овеч бил труден за превземане, а след две седмици тъпчене пред стените му византийците виждали по околните хълмове знамената на столичните български полкове, за чиято мобилизация Овеч спечелил достатъчно време. На попадналите в такъв "сандвич" византийци не им оставало нищо друго, освен да хукнат обратно към Варна. Щастливи са били тези, които са успявали да го сторят. Средновековните хронисти са ни разказали поне за един подобен случай. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (за когото впрочем се смята, че е от български произход) предвидливо се "разболял", качил се на кораба си във Варна и отпътувал за Константинопол, оставяйки войниците си на заколение. Овеч паднал под турска власт през 1388 г., когато тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин с измама нахлула през нощта след сключено примирие. "Неверниците", според турския хронист Нешри се окопитили и оказали яростна съпротива, но били "насечени на парчета". Османците също понесли страшни загуби. Турците поддържали крепостта още стотина години. Но когато българските земи станали дълбок тил на империята, тя била изоставена. Българското й население създало днешния град Провадия.
Президентът Георги Първанов открива през 2006г. новия мост на крепостта Овеч край Провадия. Държавният глава получи символичния ключ на крепостта.
Мостът свързва Овеч с платото Табиите и е бил уникално решение през Средновековието, такова няма в нито една друга българска крепост, обясни кметът на Провадия Марин Георгиев. Проектът е финансиран от програма "Красива България” и община Провадия
Край Провадия добиват сол от 7500 години
Изследват връзката между белите кристали и съкровищата от Варненския некропол. Солното находище край Провадия е експлоатирано и през римския период. После по неизвестни причини мястото потъва в забрава. Преоткриването на прочутите провадийски солници през ХХ в. става след любопитен епизод. В 1917 г. войник от този край се връща от фронтовете на Първата световна война. Слизайки на гарата в Провадия в горещ летен ден, той започва да търси вода за пиене. Изведнъж вижда стадо овце, което пие вода от непознат извор в края на широка могила. Човекът поема глътка, но тя му присяда от ужасната соленост. Така е открит разсолът, както наричат днес силно концентрирания разтвор, от който се извличат скъпоценните бели кристали.
[редактиране] Редовни събития
Водните игри - цeлoгодишно действащ комплекс от термални извори. Етимолoгичният корен на индийските думи прова и одия, в превод нещо водно и нещо тичащо, сочат че местността била позната като такава на самите основатели на българската държава.
[редактиране] Личности родени в Провадия
- Светослав Обретенов (1909-1955), български композитор и хоров диригент
- Йордан Нихризов (р.1953), български политик, инженер
- Цончо Родев, писател
[редактиране] Литература
Цончо Родев
