Самос

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самос (на гръцки Σαμός) е остров в източната част на Егейско море, до крайбрежието на Мала Азия. Разположен е между острос Хиос на север и Додеканезите на юг. Влиза в състава на архипелага Южни Споради. В Античността е бил център на йонийската и егейска култура. Родина е на великите философи Питагор, Мелис и Епикур, както и на астронома Аристарх. Името му на турски език е Sisam. Площта на острова е 468 кв.км. и е 43 км. на дължина и 13 на ширина. Самос е един от най-важните и плодородни острови в Егейско море. От Мала Азия го разделя широк само 1 миля проток. Климатът е типичен средиземноморски. На острова се отглежда тютюн, добива се мед, зехтин. Прочут е със своето вино, сушени смокини и бадеми. Основно се прави мускатово вино.

Между 1834 и 1912 година Самос е автономно княжество в рамките на Османската империя, като първият му княз до 1850 е българинът Стефан Богориди.