Седемгодишна война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седемгодишната война (1756-1763 г.) се води между 2 коалиции:
- Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция - срещу
- Прусия, Великобритания (в съюз с Хановер) и Португалия.
Войната е предизвикана от съперничеството на Великобритания и Франция за колониите в Северна Америка и Индия и изострянето на отношенията между Прусия и Австрия, Франция и Русия.
Войната започва на 18(29) август 1756 г. с нахлуването на пруските войски в Саксония. Като използва несъгласуването на плановете на антипруската коалиция, крал Фридрих II разгромява френската и австрийската армия при Росбах (1757 г.).
Руската армия на фелдмаршал С.Ф. Апраксин разбива пруската армия при Грос-Егерсдорф и окупира Източна Прусия (1758 г.), побеждава пруските войски в сраженията при Палциг и Кунерсдорф (1759 г.). През 1760 г. окупира Померания , а един корпус под командването на генерал З.Г. Чернишов превзема Берлин. През 1761-1762 г. Прусия загубва Померания, Силезия, Саксония и е пред катастрофа.
Новият руски император Петър III сключва сепаративен мир с Прусия през 1762 г. и отстъпва източната й част, окупирана от руските войски. След свалянето на Петър III императрица Екатерина II се отказва от договора, но не участва с войски във войната. Действията на Русия по същество спасяват Прусия от пълно поражение.
Великобритания и Франция водят борба по море и в колониите. Войната завършва на 10 февруари 1763 г. с подписването на Парижкия мирен договор между Франция и Великобритания. Великобритания взема от Франция Канада, Източна Луизиана, Флорида и част от колониите в Индия. Испания получава остров Куба.
Между Прусия и Австрия със Саксония е подписан Хубертусбургският договор (1763 г.). Прусия взема Силезия и заедно с Великобритания укрепва политическото си положение в Европа.
