Семьон Михайлович Будьони

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маршал Будьони разговаря с Началник щаба на армията - Маршал Александър Михайлович Василевски

Семьон Михайлович Будьони (руски: Семён Михайлович Будённый) (25 април 1883 — 26 октомври 1973) , е легендарен руски главнокомандващ, командир на 1-ва конна армия, герой от революцията и един от първите съветски маршали. Три пъти Герой на Съветския съюз.

[редактиране] Биография

Роден е на 25 април 1883 година в Казюрин, Ростовска област, Русия, в бедно селско семейство. Член е на ЦК на КПСС от 1919 година. През 1903 година е призован в армията. Отбива воената си служба в Приморския драгуновски полк, където остава да служи на свръхсрочна служба. Участва в Руско-Японската война 1904-1905 година в състава на Донската дивизия.

През 1907 — като най-добър кавалерист на полка е изпратен в Петербург във висшата кавалерийска школа за подофицери, която завършва през 1908 година. Продължава да служи до 1914 година в Приморския драгуновски полк. Участва в Първата световна война като унтер-офицер в 18-северен драгуновски полк на германския, австрийския и кавказки фронт. Награден четири пъти с Георгиевски кръст за храброст и с четири медала.

През лятото на 1917 година пристига в Минск заедно с Кавказката дивизия. Там е избран за председател на полковия комитет и заместник председател на дивизиония комитет. През август участва в разоръжаването на ешалоните на Корниловските войски в град Орша. След Великата октомврийска революция се завръща в Дон, станция Платовска , където е избран за член на изпълнителния комитет на Селския окръжен съвет и е назначен за завеждащ на земеделския отдел.

През февруари 1918 година Будьони създава революционен конен отряд, действащ против белогвардейците на Дон. Отряда прераства в полк, бригада а след това в кавалерийска дивизия, действаща успешно през 1918-1919 година.

През 1919 година в младата Червена армия е създадено първото крупно кавалерийско съединение - Конен корпус под командването на Будьони, играещ главна роля в разгрома на Кавказката армия на генерал Пьотър Николаевич Врангел. Във Воронежко-Касторненската операция същата година, заедно с 8-ма армия разбиват Казашката армия на генералите Константин Константинович Мамонтов и Андрей Григоревич Шкуро. Победата на Кония корпус над войските на генерал Антон Иванович Деникин при Воронеж ускоряват разгрома на войските при Дон.

19 ноември 1919 година командването на Южния фронт на основание решението на Висшия военен съвет на Републиката решава да преименува Кония корпус в Първа конна армия с командир Будьони която той ръководи до 1923 година. 1-ва конна армия играе важна роля в Гражданската война в северна Таврия и Крим. Претърпява и едно поражение от генерал Юзеф Клеменс Пилсудски в Съветско-Полската война.

От 1921 до 1923 година Будьони е и заместник-командващ на Северно-Кавказкия военен окръг. Помага много в организирането и построяването на много конезаводи.

След 1923 година е назначен за помощник на Главния Комисар на Червената армия по кавалерията и е член на РВС на СССР и е главен инспектор на кавалерията.

През 1932 година завършва Военната академия "М. В. Фрунзе" в Москва.

На 22 септември 1935 година «били въведени нови воински звания. През ноември 1935 година ЦИК и Съветски Народен Комитет на СССР дава висши звания на пет изтъкнати пълководци - новото «Маршал на Съветския Союз». В това число е и и С. Будьони.

В предвоенните години командва Московския военен окръг и е член на Главния военен комитет на СССР. От ноември 1940 година е заместник на Главния комитет по отбраната. За съжаление в навечерието на Втората световна война той надценява ролята на кавалерията и недооценява техническото превъоръжаване на армията и неодобрява създаването на танкови съединения.

[редактиране] Великата отечествена война

По време на втората световна война е член на Върховното Главнокомандване и участва в отбраната на Москва. Командващ е на групата армии в резерв, юни 1941, след това е командващ на Северно-Кавказкия фронт до август 1942 година.

В сложните условия на оперативно-тактическата обстановка през 1941-1942 година , Будьони за съжаление не проявява достатъчно качества за командващ войските в рязко променящата се обстановка на Втората световна война.

От януари 1943 е командващ на кавалерията на Съветската армия, а от 1947 до 1953 година е заместник-министър на Селското стопанство по коневъдството. От 1953 до 1954 е главен инспектор на кавалерията а от 1954 е член на групата генерални инспектори на Министерството на отбраната на СССР.

С укази на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 1 февруари 1958, 24 април 1963 и 22 февруари 1968 година е удостоен със званието Герой на Съветския Союз.

Член на ЦК на КПСС от 1939 до 1952 година. Депутат във Върховния Съвет на СССР.

Умира на 91 годишна възраст на 26 октомври 1973 година.

Погребан в Москва на Червения площад. На гроба му е поставен паметник.

Бронзов бюст и паметник са поставени в град Ростов на Дон.

В негова чест град Прикумск, Ставрополски район е наречен Будьоновск.