Словенска граматика (фонетика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В словенски има 29 фонеми, които се разделят на гласни, сонантни и шумови съгласни.

Съдържание

1 Гласни (Samoglasniki)
2 Система на съгласните (Soglasniški sistem)

[редактиране] Гласни (Samoglasniki)

Гласните в словенски могат да бъдат дълги и кратки (dolgi in kratki) и тесни и широки (ozki in široki)

[редактиране] Ударение (Naglaševanje)

΄ — дълго възходящо – ostrivec (дълги гласни – dolgi samoglasniki)
` — кратко низходящо – krativec (кратки гласни – kratki samoglasnik)
ˆ — дълго низходящо – strešica (широки и дълги гласни — široki in dolgi samoglasnik)

В словенски няма дълги неударени гласни – дължината на гласните винаги се свързва с ударение.

Краткото ударение се среща в едносрични думи или на последната сричка в многосрични, много рядко се появява в началото на многосрични думи.

[редактиране] Букви o и e

1) Тясно e, което винаги е дълго (среща се само в дълги срички):

ẹ → léd (лед), pét (пет), méd (мед: метал – в женски род; пчелен мед – в мъжки род), lép (хубав, красив)

В кратки срички – само пред j:

ẹ → jèj (яж), povèj (кажи), glèj (виж)

Няма тясно неударено e.

2) Широко ê

В дълги срички: mêtla (метла), sêstra (сестра), pêta (пета);
В кратки срички: mèč (меч);
В неударени срички: pepélnik (пепелник)

ə – ъ (polglasnik):

pétek /petək/ (петък), kovček /koụčək/ (куфар), prijéten /prijetən/ (приятен), oster /ostər/ (остър)

Във всички зависими падежи тази гласна изчезва – непостоянна гласна.

Среща се:

В представки: sestaviti (да съставя), sežgati (да изгоря), sezidati (да изградя);
В корена надумите: dèž (дъжд), mègla (мъгла).

Гласната ə никога не може да бъде дълга: stèza (пътека), dèska (дъска), semènj (изложение, панаир), bezèg /bəzək/ (бъз (растение)).

Пред сричкотворно r също се изговаря ǝ: smrt /smǝrt/ (смърт), vrt /vǝrt/ (градина) и т.н.

В словенски език широко е разпространена редукцията на неударените гласни (подобно на български, но не идентично).

С буква e се означават следните фонеми:

ẹ́, ẹ̀
ê, è, e
ə̀, ə

1) Означава тясно o, най-често в дълги срички:

ọ́ pót (път), móst (мост), nóša (носия; носене), kóž (кожа в родителен падеж множествено число)
ọ̀ може да се срещне пред ŭ — ọ̀ŭ:
- kọ̀l (кол), sọ̀l (сол), sọ̀lza (сълза), vọ̀lk (вълк)

2) Означава широко o:

ô rôka, nôga, vôda
ò otròk, prenòs

Неударената гласна o е подложена на редукция.

[редактиране] Система на дългите гласни (sistem dolgih vokalov)

í						ú
	ẹ́				ọ́
		ê		ô
			á

[редактиране] Система на кратките гласни (sistem kratkih vokalov)

ì						ù
			ə̀
	ẹ̀				ọ̀(ŭ)
		è		ò
			à

[редактиране] Система на неударените гласни (sistem nenaglašenih vokalov)

i				u
		ə
	e		o
		a

Само широки гласни:

píli (пили)						púli (скубе)
	pẹ́li (пели)				pọ́lji (две полета)
		pêlji (карай (кола))		pôli (два листа формат A3)
			páli (пали, гори)

[редактиране] Система на съгласните (Soglasniški sistem)

1. Сонантни съгласни (Zvočniki)

r, l, m, n, v, j, l’, n’, w

Буква v

Изговаря се като [v] само пред гласни и сричкотворно r:
- Véra, véverica (катеричка), vás (село), vôda (вода), vêdro (ведро), vŕt (градина), vrvíca (въженце, канап), vŕh (връх)

Изговаря се като [w] след гласна на края на думите или сричките, пред съгласна:
- siv [siw] (сив), sivkast [siwkast] (сивкав)

Изговаря се като [u] в началото на думите, пред съгласна, съответно между две съгласни:
- vsak [usak] (всеки), predvsem [predusem] (преди всичко)

и на края на думата, след съгласна:

- vŕv [vəru] (въже, връв)

Предлогът v се изговаря като [w] или [v]:

- v očéh [w očéh] или [v očéh] (в очите)

Буква l

Обикновено се изговаря като средноевропейски [l], което е по-меко от българското (с върха на езика върху венеца над предните зъби).
Изговаря се като [w] на края на думата:
- При минали причастия на -l в мъжки род:

péti – pél [péw] (пея — пял)

imeti : imél (имам — имал)

- При прилагателни в мъжки род на -l:

vesél (весел), bél (бял), kìsel (кисел)

- При съществителни на -l:

kol (кол), sol (сол), misel [misəw] (мисъл), živàl [živaw] (животно)

Изговаря се като [w] в средата на думата, на мястото на старо сричкотворно l:
- solza (сълза), volk (вълк), bolha (бълха), volna (вълна), molst (доя), poln (пълен)

Изключения от правилата за изговор на l като [w]: изговаря се като [l]:
- При съществителни от женски исреден род на –la и –lo в родителен падеж множествено число:

skala (скала) – skal [skal], milo (сапун) – mil (за разлика от [miw] – милостив, милосърден), darilo (подарък) – daril, zdravilo (лекарство) – zdravil, čebela (пчела) – čebel

- При производни думи:

milnica (сапунена вода)

- В нови и други думи:

poljedelstvo (земеделие, селско стопанство); letalstvo (въздухоплаване, авиация), glagol (глагол), samostalnik (съществително име), glavobol (главоболие), bol (болка), prestol (престол), sokol (сокол), bolnica ([bólnica] болница, но с изговор [bowníca] означава „болна жена“)

- В чужди думи:

general (генерал), alkohol (алкохол), kanal (канал), palma (палма), vokal (вокал, гласен звук)

- В чужди лични, географски и др. имена:

Bolgar (българин), Dalmacija (Далмация), Volga (Волга)

Буквосъчетания lj, nj

Пред гласна се изговарят като два отделни звука: [l+j], [n+j]
- Ljubljana (Любляна), volja (воля), želja (желание), njena (нейна), konja (кон в родителен падеж единствено число)
В края на дума или сричка се изговаря като палатален (мек) звук: [l’], [n’]
- molj (молец), dalj (по-дълго, по-далеч), daljši (по-дълъг, по-далечен), manj (по-малко, минус), manjšati (намалявам, смалявам)

2. Шумови съгласни (Nezvočniki)

Звучни (Zveneči): b, d, g, z, dz, dž, (v),
Беззвучни (Nezveneči): p, t, k, s, c, č, f, h

Примери:

На края на думите става обеззвучаване на звучните съгласни.
- [pét] pét (пет) → péd (педя)
- [pót] pót (път) → pòd (под)
- [brat] bràt (брат) → brád (брада в родителен падеж мн.ч. )

'Промяна на някои предлози:

- z (s)
  - z očétom (с татко), z materjo (с майка), z golóbom (с гълъб)
  - s stolom (със стол), s kovčkom (с куфар)

- k (h)
  - k očetu (към татко), k materi (към майка)
  - Пред думи, започващи с k и g, се пише h:
    - h kovaču (към ковача), h konju (към коня), h gospodarju (към стопанина), h golóbu [γgolóbu] (към гълъба)