Соломон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Соломон.

Соломон цар на Израел

Роден:	? ?
Починал:	10 век пр.н.е. ?

Соломон (на иврит שְׁלֹמֹה) е последният от тримата царе на обединеното Царство Израел, което наследява от баща си Давид. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията Соломон е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове.