Станимир Станимиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Станимир п.Стефанов Станимиров (26 октомври 1858 - 7 януари 1943)е може би най-изявeният и най-известен представител на габровския род Станимирови. Син е на дееца на движението за църковна независимост и архиерейски наместник на Габрово иконом Стефан Станимиров. С блестящо за времето си образование той става един от първите значими църковни историци, учителствал е в най-елитните за времето си български учебни заведения, заемал редица постове в областта на културата и образованието. Поради голямата му обществена роля и многобройните му книги и писания, за него е запазен много документален материал. Личният му архив се намира в НА БАН.

[редактиране] Образование

До 6-ти клас Станимиров учи в Габровското мъжко училище (Априловската гимназия). Тогава през 1875 г. получава стипендия от руския Св. Синод и е записан направо във втори клас на Киевската Духовна семинария, която завършва през 1879. През този период Станимиров има възможността да опознае лично Йосиф Соколски, което по-късно дава повод за сериозни биографични изследвания за живота на именития духовник. Поради добрия си успех веднага след това продължава обучението си в Киевската Духовна Академия, откъдето се дипломира с научна степен по богословие. Това му дава право да преподава в руските учебни заведения, но той предпочита да се завърне в Родината и поема трудния път на педагог и общественик в нова България.

[редактиране] Учителска и просветна дейност

През 1883 се завръща в Габрово, където една година е учител в Априловската гимназия. От януари до август 1884 заминава за Цариград, където е деловодител на училищното попечителство при Българската Екзархия. След краткия престой в екзархията се завръща в Габрово, и става Директор на Априловската гимназия. Две години по-късно през 1886г се ражда синът му Стефан и семейството се пренася в София, където Станимиров става директор на I Софийска държ. Класическа гимназия. На този пост Станимиров става един от инициаторите за откриването през 1888г. не Висш педагогически курс към гимназията, който от 1889г. става първото в България висше училище, днес СУ ”Св. Климент Охридски”. Може да се каже, че той е един от бащите на българското висше образование. Във висшия курс Станимиров преподава История на старите източни народи (1888-89г.) и Всеобща история (01.-10.1889г.). Около 1890г. се ражда дъщеря му Екатерина. През 1894г. по лично настояване на Екзарх Йосиф I отново заминава за Цариград, където става Ректор на новоучредената Цариградска духовна семинария. През трите години, които прекарва в Екзархията Станимиров участва активно в политическите процеси в Цариград, близък сътрудник е на Екзарх Йосиф I и остава интересни спомени за живота на българите в Имперската столица, усилията на екзархията за духовно обгрижване на българските земи останали в границите на империята, взаимоотношенията на Еказархията с турските и българските държавни институции. Част от спомените му са публикувани в сборника * Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници (УИ 1995) под редакцията на Хр.Темелски. През 1897г. Станимиров се завръща от Цариград и през 1899 отново оглавява Първа Мъжка Гимназия. Успоредно с дейността си на училищен директор, през 1908г. Станимиров е поканен от цар Фердинанд като учител, а по-късно и Директор на създадената в двореца Частна на НВ класическа гимназия, в която се обучават Престолонаследникът Княз Борис Търновски и Принц Кирил Преславски. За целия период на обучението Станимиров води подробен дневник( “Дневник на Станимир Станимиров за образованието на цар Борис III и Принц Кирил” (Издателство Старейшински 2002г.) Дневникът в своите над 250 страници разкрива дейността на Станимиров като директор на Дворцовата гимназия и наставника на образованието на Царските синове. Акцентът е поставен върху самото обучение, но в описанията и коментарите има и доста описания на атмосферата и взаимоотношенията в царския двор и високата българска общественост от онова време. Станимиров е истински академик- ерудит, който се ползва с доверието на цар Фердинанд въпреки интригите, в които се опитват да го вкарат негови опоненти. Дневникът се съхранява в Научния архив на БАН,ф.10к.,оп.1,а.е.9,10,16 . В този период, през 1912 се случва голямата лична трагедия в семейството на Станимир Станимиров – синът му Стефан току-що защитил докторат по право в Париж умира на 26г. от туберкулоза.

[редактиране] Обществена дейност

От януари 1909 до 1920 г. Станимир Станимиров няколко поредни мандата е преизбиран за председател на дружество “Славянска Беседа”, в съревнование с писателя Ст.Л.Костов. За преизбирането си получава поздравителна телеграма от Цар Фердинанд.

През 1914г., когато образованието на князете приключва, Станимиров отново е поканен от своя приятел Екзарх Йосиф I и става Секретар на Св. Синод, който междувременно е пренесен от Цариград в София. Тези задължения той изпълнява до 1917. Станимиров е подпредседател на Софийския окръжен учебен съвет, член на Висшия учебен съвет, а също така на духовната цензура при Светия синод. Член-основател е на Българското историческо дружество, на Археологическия институт, първи председател на Българското народонаучно дружество. В периода 1918-20г. Станимир Станимиров е Директор последователно на I-ва и III-та Софийска мъжка гимназия. Вече 63 годишен през 1921 Ст.Станимиров напуска гимназиалното поприще и последователно за по една година става Директор на Народния етнографски музей (до 1922) и Директор на Народната библиотека (до 1923). През 1929г, на 50-годишния юбилей на Първа софийска мъжка гимназия той дарява средства за образуване на фонд на името на сина му, от който се дава награда на беден абитуриент от класическия отдел. Дъщерята на Станимир Станимиров, Екатерина е омъжена за ген.м-р Александър Марков, началник на Лейбгвардейския конен полк, с когото се запознава чрез братовчеда на баща си - ген.Никола Станимиров

[редактиране] Научна и писателска дейност

Образованието, което получава в Киевската академия определя и трайния изследователски интерес на Станимиров към историята на Църквата. Наред с обобщаващи трудове за Българската църква, той пише множество статии посветени на църковната история на отделни епархии като Ловеч, София, Габрово, и манастирите около него, Пловдив, Търново, Самоков, Троян а също и за християнството в Средец (II-IV в.) и пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски. Станимиров проявява интерес и към българското просветно дело и приноса на Васил Априлов в него, Габровската гимназия и екзархийското училище в Одрин. Благодарение на неговия преводачески труд се появява “Всеобща история” на Острогорски, а и много други важни за времето си книги. Повече от двадесет са изданията, в които печата свои трудове – Духовна култура, Българска книга, Братско слово, Духовна пробуда, Християнка, Светлина, Известия на Българското историческо дружество, Известия на Народния етнографски музей в София, Училищен преглед, Църковен вестник, Заря, Мир и др. Първата книга на Станимир Станимиров, която излиза от печат през 1894г. е “Учебник по история на Българската черква” Претърпял още две преработени и допълнени издания (1907 и 1925г) учебникът съдържа кратки, систематично подредени параграфи за развитието на християнството в Българската държава от преди покръстването на Борис I, включително и за състоянието на църквата по време на турското господство. През следващите години издава още няколко учебника, съгласувано с Министерството на народното просвещение за семинариите и класните училища: История на християнската църква (1897), Закон Божи – в две части (1898), Умозрително богословие (1898), Свещена история – Стари и Нов завет (1900). Станимиров посвещава учебниците на родителите си иконом поп Стефан и хаджи Екатерина Станимирова, на брат си Силвестър и сина си Стефан. Изключително наситен е творческият период на Ст.Станимиров през 20-30-те години на 20в., когато като плод на енциклопедичните му занимания и научни изследвания се издават по-голям брой от публикациите му. Според разработената тематика историческите му съчинения могат да се обособят в няколко основни групи: 1. Личности – жития на светци и биографии на духовни лица; 2. Манастири и църкви; 3. Духовни училища – изследване на дейността на семинариите в Търново, Самоков, Одрин и Цариград; 4. Църковна история на отделни населени места. За написването им освен личните си впечатления и познанства Ст.Станимиров използва и оригинален документален материал, съхраняван в различни архиви. В дълбочина са проучени архивите на Рилския манастир, на много от по-старите църкви, както и статии в периодичния печат (Дунавски лебед на Раковски), както и преводни материали от руски. Твърде многолика откъм житейски съдби и духовни прояви е палитрата от образи, които са обект на писателското му перо – първоучителя Св. Климент Охридски (рецензия на животописа на светеца от Иван Снегаров), двамата великомъченици Св. Георги Нови Софийски и Св. Николай Нови Софийски, през Пловдивския митрополит Максим, Ладиокийския епископ Стефан Ковачевич (първия предстоятел на българския православен храм в Цариград), архимандрит Йосиф Соколски (5 труда, включителни изследване на архива на Киево-Печорската лавра).

[редактиране] Отличия

За цялостната си педагогическа и обществена дейност Станимир Попстефанов Станимиров е награден с ордените: “Гражданска заслуга”, “Св. Александър” и “Св.Сава”. В експозицията на националния исторически музей в раздел “Създаване на съвременно българско образование” е поставено табло с портрети на първи випуск на историко-географския факултет с преподавателите си, където има снимка и на Ст. Станимиров.

[редактиране] Библиография

Учебник по история на бълг. Църква (1894)
Учебник по история на християнската. Църква (1897)
Умозрително богословие (1898)*
Свещена история. Вехти завет (1900)
Свещена история. Нови завет (1900)
Из дейността на Отдела за народното просвещение и духовните работи за откриване на духовни училища в България. Училищен преглед, год,12, кн.9 (1907)
Из историята на Самоковско-Рилското духовно училище. Училищен преглед, год.12, кн.10
Из историята на Търновското епархиално Богословско училище. Архив на Министерство на народното просвещение, год.1, кн 1 и 2 (1909)
Юбилейна страница из историята на Държавното духовно училище в Самоков. Църковен вестник, год 11, кн.19-20 (1910)
Из историята на Самоковското духовно училище. Архив, год.1, кн.3. год.3, кн.1 (1911)
Стефан Ковачевич – епископ Лаосикийски (?)
Спомените ми за архиепископ Йосиф Соколски. Известия на Историческото дружество (ИИД), кн.5, 1922
Страници из живора и дейността на архиепископ Йосифа Соколски. ИИД, кн.4, 1924
Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се върне в лоното на православната черква. Сборник в чест на В.Н.Златарски (1925)
Из историята на Българското свещеническо екзархийско училище в Одрин. Сборник Луи Леже (1925)
Българската духовна семинария в Цариград през учебната 1895-1896. Библиотека, кн.16-17
Българската духовна семинария в Цариград през учебната 1896-1897
Архиепископ Йосиф Соколски в Холм (1925)
Из историята на Българското свещеническо екзархийско училище в Одрин (1925)
Материали за историята на Габровските манастири (1926)
Българският първоучител Св.Климент Охридски (живот и дейност) от Ив.Снегаров, Разглежда Ст.Станимиров (1927)
Из историята на Бачковския манастир. ИИД, кн 7-8 – 1928
Религиозният живот в София от освобождението до днес. Юбилейна книга на града София (1878-1928) (1928)
Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската Лавра. Сп, Духовна Култура кн.42, 43, 44 - 1930
Из черковната история на град Ловеч. Ловеч и ловчанско. Географско, историческо и културно описание. Кн.2 (1930); кн.4 (1932), кн. 5 (1933), кн.7 (1938)
Из черковната история на гр.София. Народен страж, год.11-18 (1932-1936)
Най-старият храм “Св Йоан Рилски” в Средец. Сп.Народен страж, кн.7 - 1931
Житие на Св.Николая Нови Софийски (1931)
Житие на Св.Георги Нови Софийски (1932)
Кондиката на Троянския храм “Преподобна Параскева”. ИИД кн.11-12 - 1932
Бачковският манастир през XV век . ИИД кн.14-15 – 1935
Бачковският манастир през втората половина на XVI и през XVII век. ИИД кн.16-17 – 1937
Чудотворната икона Св.Богородица Петричка в Бачковския манастир (1939)