Станке Димитров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за българския политически деец. За града вижте Дупница.
Станке Димитров-Марек български антифашист |
|
Роден: | 5 февруари 1889 Дупница, България |
---|---|
Починал: | 26 август 1944 Брянск, днес Русия |
Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станке Димитров или с псевдонима си Марек, е български политически деец,терорист,антифашист, активист на Българската комунистическа партия. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция Народен глас [1]
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 5 февруари 1889 г. в град Дупница в семейство на обущар.
Учи в педагогическите училища в Кюстендил и Шумен[2] и завършва последното през 1908 г.[3] След завършването си работи като учител.
Отива в Женева да следва право, но е принуден да се върне заради Балканската война[2]. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница.
През 1925 г. емигрира в Съветския съюз, където преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада и в Международната ленинска школа.
Умира на 26 август 1944 г. при самолетна катастрофа край руския град Брянск на път за България. Смъртта му е обект на спекулации за инсценировка по поръчка на Георги Димитров или Йосиф Сталин, но няма потвърждаващи ги или отхвърлящи ги доказателства.
[редактиране] Партийна дейност
През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.).[3]
Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участието във Войнишкото въстание и впоследствие е амнистиран[2].
Член е на Окръжния комитет на БКП(т.с.) в Дупница, а от 1922 г. е негов секретар.
През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. През 1924 г. е амнистиран повторно и провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.). Участва в създаването на Партията на труда.
През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния Комитет на Комунистическия Интернационал в Москва. Остава в СССР, поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[4]
Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП и след завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.
От 1941 г. до 1944 г. води предавания на радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.
[редактиране] Други
- Родният му град Дупница е кръстен на него Марек между 1949 и 1950, а между 1950 и 1990 се казва Станке Димитров.
- Спортният отбор на града носи псевдонима Марек.
[редактиране] Източници
- ↑ Българско национално радио - История на БНР
- ↑ 2,0 2,1 2,2 BurgasGuide - Календар на събитията
- ↑ 3,0 3,1 Oval.Ru, Большая Советская Энциклопедия (цитаты) - Димитров Станке (на руски)
- ↑ Нова добруджанска трибуна - Календар на събитията - 7 октомври