Съюз на демократичните сили

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема

Съюзът на демократичните сили (СДС) е дясна българска политическа партия. Тя e създадена на 7 декември 1989 като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлането на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България.

На 3 януари 1997 започват демонстрации на Съюза на демократичните сили срещу правителството на Българската социалистическа партия с министър-председател Жан Виденов. През нощта на 10 януари 1997 разгневена тълпа щурмува и подпалва Народното събрание, но силите за сигурност разпръсват протестиращите. На последвалите предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997, оглавяваната от СДС коалиция Обединени демократични сили успява да спечели пълно мнозинство и образуват своето второ правителство, първото след 1989, което изкарава пълен мандат. (виж Правителство на България (84))

През 2001, въпреки заявеното желание да управлява още един мандат, водената от СДС и Иван Костов коалиция губи изборите. Костов подава оставка и лидерският пост преминава за кратко в Екатерина Михайлова, а по-късно е поет от Надежда Михайлова.

Скоро след падането от власт настъпват процеси на разцепление в СДС. През ноември 2001 г. тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски напуска партията и създава своя - Съюз на свободните демократи. Евгений Бакърджиев също се отделя в маргиналната формация БДС "Радикали". През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията Демократи за силна България.

През 2005 г. поелата четири години по-рано председателския пост Надежда Михайлова го губи на Национална конференция от експрезидента Петър Стоянов. След загубата на лидерското място, Михайлова учредява в Плевен вътрешна фракция в СДС на име „Дясна алтернатива“.